Земеделска България почете своя велик син Александър Стамболийски Сдружените земеделци от всички краища на България – от Мизия и Тракия, от Рила, Пирин и Родопите се събраха на 13 юни т.г. на Янини грамади на Националния възпоменателен събор по повод 87 години от зверското убийство на земеделския лидер и държавник Александър Стамболийски. За пореден път да развеят знамената, да преклонят глави в знак на почит, да изправят рамене в знак на уважение, да докажат, че Александър Стамболийски не е забравен, че делото на земеделския идеолог и водач, на министър-председателя на България, е живо. „Докато съм жив, не ще позволя по никой случай заради мен да се пролива човешка кръв и да се взема човешки живот. Предпочитам да бъда убит, отколкото да убивам”. В съзнанието ни са се запечатали думите на тази изключителна личност от световен мащаб. Александър Стамболийски не е просто българският държавник, патриот и отдаден на делото земеделец, той е и историческият колос, чиито мащаби на душевност, интелект, почтеност, принципност, всеотдайност, не могат да се поберат в размерите на малка България. Пек гори Янини грамади, пек гори Славовица. Пак е юни – най-трагичният месец в историята на земеделското движение, в историята на България Още през първата година на ХХ век, месец юни започва трагично за Земеделския съюз, за земеделците в България. На 1 юни 1900 година загиват в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник стотици хора, които излизат на борба за своя хляб. Те са избити от българи. Загиналите не са искали нищо друго, освен човешкото си право – да отстояват хляба на своите деца и на своите близки. Така е създаден и Земеделският съюз (само шест месеца по-рано): да отстоява правата на най-угнетените хора в България. На 2-и юни честваме Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. На 14-и юни отбелязваме Деня на Александър Стамболийски и на всички герои-земеделци. „Едва ли ще се успокои духът на Стамболийски, ако говорим само за него. Той безспорно е великият лидер на Земеделския съюз, най-големият държавник на България за ХХ век”, посочи в словото си Стефан Личев, председател на Земеделски народен съюз (ЗНС). Александър Стамболийски винаги е говорил и действал с ясното съзнание, че в политиката и властта го е изпратил българският народ. Той подчини живота и дейността си на политик и държавник в защита на своя народ и в служба на своята Родина – България. Тържествена панихида в памет на Александър Стамболийски и хилядите земеделски мъченици отслужи отец Иван от село Славовица „Трябва да почетем всички наши герои. Земеделци са писали историята на България Списъкът им започва със създателите на Земеделския съюз: Янко Забунов, големият певец на селския живот, един от най-нежните лирици на България – Цанко Церковски, Юрдан Пекарев и всички други, които се събират, за да създадат Земледелския съюз. Не може на този ден да не споменем и най-скъпата жертва за Александър Стамболийски, дадена по време на неговото управление – Александър Димитров, министър на отбраната, достоен човек, готов да жертва всичко за свободата и спокойствието на България”, каза председателят на ЗНС. След преврата на 9 юни 1923 Съюзът е обезкръвен – убити са хиляди земеделци и симпатизанти, които се надигат срещу погазването на народната воля. Най-многобройни са жертвите в Пазарджишко и Плевенско. На 14 юни 1924 г. е убит Петко Д. Петков, най-големият земеделски трибун след убийството на Александър Стамболийски. Големият син от рода Петкови пада прострелян точно година след чудовищната разправа с министър-председателя на България… Наказан е от палачите заради смелостта си: той единствен се осмелява да размахва окървавените ризи на селяните в Народното събрание, за да покаже, че в България има тирания и управляват убийци. Макар че много пъти му предлагат да замине за Франция, за да се спаси, той казва: Аз ще умра тук в България, няма да замина никъде… Има още много герои, които трябва да споменем: героите от 1925 година, изгорените в пещите на Държавна безопасност: Николай Петрини, големият певец на селския труд и селския живот Сергей Румянцев…. По-късно трябва да споменем и емигрантите, начело с Коста Тодоров, които заминават из цяла Европа, за да отстояват идеите на Земеделския съюз – създават първото задгранично ръководство на БЗНС. По-късно те се връщат в България, но не всички – за съжаление, затова спомагат и някои земеделци. „Другата голяма епопея, която е гордост за Земеделския съюз, гордост за България, идва след 9 септември 1944 г., когато кафявите тирани са заместени от червени”, посочи в словото си Стефан Личев и продължи:. Земеделският съюз, начело с д-р Георги Димитров и Никола Петков, който участва в Отечествения фронт, само след три месеца разбира, че за България не се готви демократично управление и излиза от правителството. Никола Петков е имал възможност да бъде зам.-министър-председател, да стане дори министър-председател на България, само да се примири и с това положение. Но той избира пътя на своя баща и на своя брат – обесен е на 23 септември 1947 г. За съжаление обществото ни продължава да бъде длъжник пред подвига на Никола Петков – явно още не е дошло времето, за да се каже, че той е един от най-големите герои на България. Много пъти казват, че България не се е борила срещу комунизма, не е имало борци, както в Полша, Чехия, Унгария. Не е вярно. Първи българските земеделци са подели тази борба – това е борбата на горянското движение. Това са десетки и стотици герои, чиито имена засега се споменават в документални книги, но още не се знаят от широката аудитория и българската история. Те ще влязат в българската история, защото те са я написали. Това са героите на Земеделския съюз, които ние трябва да честваме, да свеждаме глави, но и да се гордеем с подвига им. Ние, земеделците, имаме герои, които са се борили и срещу дясната, и срещу лявата диктатура. Те са се борили единствено за България и за свободата на България. Наша задача днес е да ги обединим, защото това е цялата земеделска история. Това е историята на България. Да обединим тези хора, да ги обединим ние в себе си, защото те отдавна са обединени в историята. Ако ние говорим за обединение, ако ние от Земеделския народен съюз правим компромиси, когато тръгнахме през 2006 г., то не е за да влезем по някакъв начин във властта. А да успеем наистина да направим това, което е най-важното за земеделското движение – да направим необходимите компромиси за обединението и да имаме един силен и единствен земеделски съюз Ние не гледаме кой колко членове има. Искаме да имаме истинската воля да я покажем на дело – да се съберем заедно, независимо от това, че зад гърба ни ще говорят, че сме направили компромиси, за които бащите и дедите ни сигурно няма да ни простят никога. Ние трябва да ги направим, за да има бъдеще и за нашите деца, и за нашите внуци земеделци, защото тук са моите деца, тук е и моята внучка. И аз искам утре те да имат един Земеделски съюз, да се гордеят с неговата история и да изграждат неговото велико бъдеще”.