Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е българска политическа партия. Създаден през 1899, той се ползва с нарастваща популярност, достигнала своя връх след Първата световна война, когато образува самостоятелно правителство, начело с Александър Стамболийски. В средата на 1920-те БЗНС се разделя на няколко крила, положение запазено и до днес. Съюзът е обединен насилствено в периода 1947-1989, когато групите, противопоставящи се на управлението на Българската комунистическа партия, са унищожени.
История
Основаване и първи години
През втората половина на 1890-те започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. През 1899 Цанко Церковски, организатор на една от тези групи в Търновско, публикува възвание към местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от Янко Забунов, който през септември същата година започва да издава вестник „Земеделска защита“.
Видни дейци
- Александър Димитров (1878-1921)
- Александър Оббов (1887-1975)
- Александър Стамболийски (1879-1923)
- Анастасия Мозер (1937)
- Георги Димитров-Гемето (1903-1972)
- Георги Трайков (1898-1975)
- Димитър Гичев (1893-1964)
- Димитър Драгиев (1869-1943)
- Константин Муравиев (1893-1965)
- Никола Петков (1893-1947)
- Петър Танчев (1920-1992)
- Райко Даскалов (1886-1923)
- Цанко Церковски (1869-1926)
- Янко Забунов (1868-1909)
В края на 1899 на конгрес в Плевен е основан Български земеделски съюз, а негов лидер става Янко Забунов. През следващите месеци продължават дискусиите за това, дали съюзът да запази професионалния си характер или да се преобразува в политическа партия, за което настоява групата около Димитър Драгиев.
През 1901 съюзът взима участие в изборите за XI Обикновено Народно събрание и печели 22 места в него. В края на годината той е преименуван на Български земеделски народен съюз и се превръща в политическа партия. През 1903 за лидер на БЗНС е избран Димитър Драгиев
