Земеделски Народен Съюз - Александър Стамболийски

Александър Стоименов Стамболийски е български политик, водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в 40-ото правителство (1919-1923).

Стамболийски е народен представител в XIV (1908-1911), XVI (1913), XVII (1914-1915), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание и в V (1911) Велико Народно събрание.

Биография

Роден в Славовица, Пазарджишко, Александър Стамболийски учи в Садовското земеделско училище (1893-1895) и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895-1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗС. През следващите години учи философия в Хале и агрономство в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберколоза.

След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор.

По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието. След неговия неуспех се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници.

През януари 1919 Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са ограничаването на размера на поземлената собственост, въвеждането на трудова повинност, опростяването на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България по време на войните 1913-1918. По-късно се провеждат репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия - леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.

Към началото на 1923 година режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - и лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София Оранжева гвардия е бързо обезоръжена. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения, останали в историята като Юнско въстание. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и Шуменско. Плевен дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на неутралитет и лишава стихийните бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. Васил Коларов изпраща от Москва телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла и резултира едва в Септемврийското въстание от септември с.г. Генералната позиция на БКП не пречи на част от членовете й по места да вземат участие в действията на земеделците. В крайна сметка, бунтовете са потушени от гарнизони, верни на новата власт в София. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин.

Библиография

Нашите възгледи по държавните пенсии (1908)
Земеделец по занятие и земеделец по убеждение (1908)
Политически партии или съсловни организации (1909)
Власт. Безвластие. Народовластие (1919)
Върховният принцип на народовластието (1919)
Двете ми срещи с цар Фердинанд (1919)
Защо се сдружават земеделците (1919)
Земеделският съюз и неговите врагове (1919)
Земеделският съюз и неговите оръжия за отбрана и победа (1919)
Интелигентните сили в Земеделския съюз и партиите (1919)
Резултатите от дейността на Земеделския съюз (1919)
Какъв трябва да бъде политикът (1919)
Принципите на БЗНС (1919)
Различието между Земеделския съюз и партиите (1919)
Защо ги съдим? (1922)

Thursday, 29 July 2010

Начало Структура Постоянно Присъствие Областни председатели Новини История Цанко Церковски Александър Стамболийски Никола Петков Райко Даскалов Принципи и идеология ЗМС Новини Структура Семинари Парламентарна група Галерия НЗЗ Европейски избори Програма Контакти Публичен регистър Анкета Възможно ли е Земеделското обединение ДА НЕ Не съм чувал за тази коалиция Покажи резултатите Актуално Становище на Постоянното присъствие на Земеделски народен съюз Бързо възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата На свое заседание, проведено на 28 март т. г., Постоянното присъствие (ПП) на Земеделски народен съюз (ЗНС), след като анализира детайлно случващото се във всички сектори на стопанския живот и социалните дейности в България, непоследователните сигнали от правителството по отношение на необходимите мерки за преодоляване на последствията от икономическата криза и липсата на антикризисна програма, в потвърждение на огласеното Становище на ЗНС за 100-те на правителството на ГЕРБ (13 ноември 2009 г.) и приетата на 20 февруари 2010 г. на заседание на Управителния съвет на ЗНС Антикризисна програма (2010-2013 г.), гласува следното становище: Правителството е длъжно не да се чуди как и къде да преразпределя фискалните резерви и да натоварва допълнително данъкоплатците, а да осигури влагането на средства в онези сфери на земеделието, преработвателната промишленост, туризма, здравеопазването, образованието и културата, които са с гарантирана, по-бърза или последваща в годините възвращаемост. Хазната не се пълни с фискални операции, а с производство, експорт и импорт, най-вече чрез реализация на гарантирани от държавата проекти, бързо и качествено усвояване на европейските фондове, чиито ефективност и рентабилност могат да ни изведат от рецесията. За бързото възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата ПП на ЗНС предлага следните мерки: 1. Изграждане и налагане на национална политика на пазарен патриотизъм „Купувайте българското”, като форма за насърчаване на икономиката по време на криза. 2.. Вместо министър по еврофондовете е нужна децентрализация на усвояване на средствата от европейските фондове. 3. Приоритетност на външноикономическите отношения и експортна ориентация на икономиката и създаване на Министерство на търговията. 4. Изравняване на субсидиите за българското земеделие с тези в останалите страни-членки на ЕС. Бърза преакредитация по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селата и селските райони. Земите от държавния поземлен фонд да се дадат дългосрочно под аренда (25-30 години). 5. Приемане на закон за амнистия на доходите. 6. Рестартиране на българската икономика посредством инвестиране на 2,5 млрд. евро заем от МВФ в малките и средните предприятия. 7. Запазване досегашната ставка на ДДС и т. нар. плосък данък, бързо възстановяване на ДДС за бизнеса от страна на държавата. 8. Приватизация на миноритарни държавни дялове в дружествата чрез предлагане на Българска фондова борса. Вместо лансираната идея за приватизация на НДК, извършване на реформи в полза на културния му облик и развитието му като Международен конгресен център. 9. Замразяване на държавно регулираните цени на газ, ток и вода. 10. Намаляване на държавните субсидии на партиите с 50%. 11. Преустройство на здравната система въз основа на комплексни икономически, демографски, териториални и морални критерии. Запазване нивото на здравните осигуровки и регламентиране доплащането на здравни услуги. ПП на ЗНС изразява несъгласие с приетите промени в НПК: издаване на присъда въз основа само на показания на анонимен свидетел и данни от СРС, определяне на резервен защитник от прокуратурата и съда. ПП на ЗНС смята, че няма достатъчно юридическо основание за импийчмънт на президента.
	Александър Стамболийски Александър Стоименов Стамболийски е български политик, водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в 40-ото правителство (1919-1923). Стамболийски е народен представител в XIV (1908-1911), XVI (1913), XVII (1914-1915), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание и в V (1911) Велико Народно събрание. Биография Роден в Славовица, Пазарджишко, Александър Стамболийски учи в Садовското земеделско училище (1893-1895) и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895-1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗС. През следващите години учи философия в Хале и агрономство в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберколоза. След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието. След неговия неуспех се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници. През януари 1919 Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство. Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са ограничаването на размера на поземлената собственост, въвеждането на трудова повинност, опростяването на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България по време на войните 1913-1918. По-късно се провеждат репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия - леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски. Към началото на 1923 година режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - и лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София Оранжева гвардия е бързо обезоръжена. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения, останали в историята като Юнско въстание. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и Шуменско. Плевен дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на неутралитет и лишава стихийните бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. Васил Коларов изпраща от Москва телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла и резултира едва в Септемврийското въстание от септември с.г. Генералната позиция на БКП не пречи на част от членовете й по места да вземат участие в действията на земеделците. В крайна сметка, бунтовете са потушени от гарнизони, верни на новата власт в София. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин. Библиография Нашите възгледи по държавните пенсии (1908) Земеделец по занятие и земеделец по убеждение (1908) Политически партии или съсловни организации (1909) Власт. Безвластие. Народовластие (1919) Върховният принцип на народовластието (1919) Двете ми срещи с цар Фердинанд (1919) Защо се сдружават земеделците (1919) Земеделският съюз и неговите врагове (1919) Земеделският съюз и неговите оръжия за отбрана и победа (1919) Интелигентните сили в Земеделския съюз и партиите (1919) Резултатите от дейността на Земеделския съюз (1919) Какъв трябва да бъде политикът (1919) Принципите на БЗНС (1919) Различието между Земеделския съюз и партиите (1919) Защо ги съдим? (1922)	Събития Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство. Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство.
Начало Структура Новини История Принципи и идеология ЗМС Парламентарна група Галерия НЗЗ Европейски избори Програма Контакти Публичен регистър E-mail Земеделски Народен Съюз - 2007 / Thursday, 29 July