Становище на Постоянното присъствие на Земеделски народен съюз
Бързо възстановяванена икономиката и излизане на страната от кризата
На свое заседание, проведено на 28 март т. г., Постоянното присъствие (ПП) на Земеделски народен съюз (ЗНС), след като анализира детайлно случващото се във всички сектори на стопанския живот и социалните дейности в България, непоследователните сигнали от правителството по отношение на необходимите мерки за преодоляване на последствията от икономическата криза и липсата на антикризисна програма, в потвърждение на огласеното Становище на ЗНС за 100-те на правителството на ГЕРБ (13 ноември 2009 г.) и приетата на 20 февруари 2010 г. на заседание на Управителния съвет на ЗНС Антикризисна програма (2010-2013 г.), гласува следното становище:
Правителството е длъжно не да се чуди как и къде да преразпределя фискалните резерви и да натоварва допълнително данъкоплатците, а да осигури влагането на средства в онези сфери на земеделието, преработвателната промишленост, туризма, здравеопазването, образованието и културата, които са с гарантирана, по-бърза или последваща в годините възвращаемост. Хазната не се пълни с фискални операции, а с производство, експорт и импорт, най-вече чрез реализация на гарантирани от държавата проекти, бързо и качествено усвояване на европейските фондове, чиито ефективност и рентабилност могат да ни изведат от рецесията.
За бързото възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата ПП на ЗНС предлага следните мерки:
1. Изграждане и налагане на национална политика на пазарен патриотизъм „Купувайте българското”, като форма за насърчаване на икономиката по време на криза.
2.. Вместо министър по еврофондовете е нужна децентрализация на усвояване на средствата от европейските фондове.
3. Приоритетност на външноикономическите отношения и експортна ориентация на икономиката и създаване на Министерство на търговията.
4. Изравняване на субсидиите за българското земеделие с тези в останалите страни-членки на ЕС. Бърза преакредитация по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селата и селските райони. Земите от държавния поземлен фонд да се дадат дългосрочно под аренда (25-30 години).
5. Приемане на закон за амнистия на доходите.
6. Рестартиране на българската икономика посредством инвестиране на 2,5 млрд. евро заем от МВФ в малките и средните предприятия.
7. Запазване досегашната ставка на ДДС и т. нар. плосък данък, бързо възстановяване на ДДС за бизнеса от страна на държавата.
8. Приватизация на миноритарни държавни дялове в дружествата чрез предлаганена Българска фондова борса. Вместо лансираната идея за приватизация на НДК, извършване на реформи в полза на културния му облик и развитието му като Международен конгресен център.
9. Замразяване на държавно регулираните цени на газ, ток и вода.
10. Намаляване на държавните субсидии на партиите с 50%.
11. Преустройство на здравната система въз основа на комплексни икономически, демографски, териториални и морални критерии. Запазване нивото на здравните осигуровки и регламентиране доплащането на здравни услуги.
ПП на ЗНС изразява несъгласие с приетите промени в НПК: издаване на присъда въз основа само на показания на анонимен свидетел и данни от СРС, определяне на резервен защитник от прокуратурата и съда. ПП на ЗНС смята, че няма достатъчно юридическо основание за импийчмънт на президента.
Цанко Церковски
Цанко Церковски е псевдоним на Цанко Генов Бакалов (16 октомври 1869, Бяла Черква, Великотърновско — 2 май 1926, София)
От майка си наследява любовта към народното творчество. Учи в Бяла Черква, Търново, Пловдив, Казанлък (в Педагогическото училище), Силистра (до 1892). Учител в с. Бей бунар (дн. Средище), Шуменска област (1892), с. Полски Тръмбеш (дн. град, 1892–1894), с. Мусина (1894–1896) и с. Батак (1896–1897), Великотърновска област. Младият Цанко се увлича от народническо-социалистически идеи. Активна народопросветна и културна дейност развива най-вече в с. Мусина, където издава (съвместно с Г. Недялков) „Евтина библиотека“, библиотека „Младеж“, „Селски вестник“. През 1897–1900 е в родното си село. Занимава се със селскостопански труд, развива обществено-просветителска, редакторска, издателска и журналистическа дейност. По почин на Цанко Церковски на 27 май 1899 се организира събор, първото събрание от селяни в с. Мусина, на което се решава да се свика конгрес на политическо земеделско движение. В „Селски вестник“ (20 септември 1899) обнародва „Възвание към българските земеделци“ и става един от инициаторите, организаторите и основоположниците на Българския земеделски народен съюз (1899). Редактира списание „Селска пробуда“ — през 1903–1905, в. „Земеделско знаме“ (1907), участвува в редактирането на сп. „Земеделска мисъл“. Народен представител (1905–1923), министър (1918–1923). След преврата на 9 юни 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925; отново е арестуван след априлските събития през 1925. На 21 март 1926 съдът го оправдава; признат за невинен, Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп.
За пръв път печата през 1891 стихотворението „Молепсаний“ в сп. „Ден“ (№7-8). Сътрудничи със стихове, разкази, сценични игри, статии, памфлети, реплики, пиеси на списанията „Детска почивка“, „Ден“, „Съвременна младеж“, „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Светлина“, „Ново време“, „Звезда“, „Просвета“, „Наш живот“, „Селска пробуда“, на вестниците „Работнишки другар“, „Съвременен преглед“, „Летописи“, „Работнически вестник“, „Общо дело“ и др. Литературното дело на Цанко Церковски е тясно свързано с обществената и политическата му дейност. От детството си записва народни песни, сродява се духовно с поетиката и стилистиката на фолклора. Започнал като поет-социалист, Церковски става широкоизвестен със стихотворението „Молепсаний“, което се превръща в манифест на социалистическата му младост. Стихотворението му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Най-значителни са лирическите му произведения. В ранните си творби изразява народническо-социалистически разбирания и социално-борчески чувства. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Лиричният герой е свързан с изживяванията на човека от село. Церковски воюва срещу монархията, експлоатацията на селянина, бирниците като представители на държавния апарат; изразява тревогите и мечтите на селския труженик, ратува за социална справедливост. Стихотворения като „Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам — коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“, „Изведи ме, мамо“, „Я ми подай, мамо“, „Попей ми, Радке, попей ми“, „Сивляно, Сивляно“ и др. се пеят като народни песни. В българската литература от края на 19 век и първата четвърт на 20 век Церковски се откроява като поет с темпераментно перо, с верен усет за художествеността, образността и поетиката на народната песен, от която творчески се учи и чиито традиции продължава. Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на Михалаки Георгиев, Тодор Влайков, Хр. Максимов и др.
Други псевдоними: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц. и др.
.
Събития
Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието
Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз.
Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза.
Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство.
В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства.
Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”.
Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза.
Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство.
Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието
Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз.
Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза.
Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство.
В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства.
Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”.
Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза.
Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство.
От майка си наследява любовта към народното творчество. Учи в Бяла Черква, Търново, Пловдив, Казанлък (в Педагогическото училище), Силистра (до 1892). Учител в с. Бей бунар (дн. Средище), Шуменска област (1892), с. Полски Тръмбеш (дн. град, 1892–1894), с. Мусина (1894–1896) и с. Батак (1896–1897), Великотърновска област. Младият Цанко се увлича от народническо-социалистически идеи. Активна народопросветна и културна дейност развива най-вече в с. Мусина, където издава (съвместно с Г. Недялков) „Евтина библиотека“, библиотека „Младеж“, „Селски вестник“. През 1897–1900 е в родното си село. Занимава се със селскостопански труд, развива обществено-просветителска, редакторска, издателска и журналистическа дейност. По почин на Цанко Церковски на 27 май 1899 се организира събор, първото събрание от селяни в с. Мусина, на което се решава да се свика конгрес на политическо земеделско движение. В „Селски вестник“ (20 септември 1899) обнародва „Възвание към българските земеделци“ и става един от инициаторите, организаторите и основоположниците на Българския земеделски народен съюз (1899). Редактира списание „Селска пробуда“ — през 1903–1905, в. „Земеделско знаме“ (1907), участвува в редактирането на сп. „Земеделска мисъл“. Народен представител (1905–1923), министър (1918–1923). След преврата на 9 юни 1923 е арестуван и изпратен в затвора. Освободен е на 5 януари 1925; отново е арестуван след априлските събития през 1925. На 21 март 1926 съдът го оправдава; признат за невинен, Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп.