Земеделски Народен Съюз

П Р О Г Р А М А
ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 2009-2013 ГОДИНА НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ НАРОДЕН СЪЮЗ
БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ПРИОРИТЕТ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

1. Основни принципи в земеделската политика на Земеделскя народен съюз:

•    Равнопоставеност на българското земеделие със земеделието в останалите страни от ЕС. Необходимо е изравняване на условията, при които работят земеделските производители в Българи с тези от останалата част от ЕС, само тогава може да се говори за бъдеще на българското земеделие.
•    Допълнително подпомагане със средства на националния бюджет. Българската държава трябва да разработи механизми за доплащания с цел изравняване на нивата на подпомагане в ЕС, както и за национални програми за насърчаване на земеделието.
•    Приоритетно отношение към младите фермери и инвестициите в селата. Единственият начин да се гарантира оцеляването на земеделския отрасъл. Съхраняването и развитието на селата и осигуряването на продоволствия в бъдеще са инвестициите в следващото поколение земеделски производители, тяхното обучение и подпомагане.

2. Икономически и политически дадености и предпоставки:

•    Външни фактори:
o    Пълноправно членство в Европейския съюз. Тази важна и съдбоносна стъпка се отразява изключително силно на земеделския сектор. Членството в ЕС поставя нови качествени изисквания пред българското земеделие и дава нови възможности за подпомагане и развитие.
o    Конкурентна среда и внос на храни. Отварянето на българския пазар към страните от ЕС при неравнопоставени нива на подпомагане представлява най-голямото предизвикателство пред земеделието. Необходима е адекватна и бърза реакция за гарантиране на конкурентоспособността на българското производство.
o    Световна финасова криза. Този феномен поставя пред допълнителни изпитания земеделските производители, които зависят тежко от сезонното финансиране. Високите лихвени нива ще се отразят негативно върху и без това бавната възвращаемост на инвестициите в земеделието. Необходима е бърза реакция и осигуряване на преференциално кредитиране на земеделието, както и размразяване на инвестиционните програми със средства на ЕС, за да продължи инвестиционния процес в земеделието. От друга страна е в ход световен спад на цените на земеделските продукти и е необходима адекватно гарантиране на ценови минимуми за защита на производството.

•    Вътрешни фактори:
o    Обезлюдяване на селата. Липсата на работни места и лошата инфраструктура превръщат селата в нежелано място за живеене и гета за възрастни хора. Това коренно противоречи на световните тенденции.
o    Раздробяване на собствеността. Това води до нежизнеспособни полупазарни стопанства и отчуждаване на хората от собствеността на земята. Необходима е целенасочена политика за консолидация на земеделската собственост.
o    Ниско образователно и квалификационно равнище на занимаващите се със земеделие и недостатъчни управленски умения.
o    Ниска производителност на труда, водеща до неконкурентоспособност въпреки по-малките разходи за производство.
o    Липса на адекватна застрахователна политика в земеделието.
o    Недостиг на собствен капитал и труден достъп до банкови кредити за дребните стопани и за онези, които искат да започнат да се занимават със земеделие.
o    Липса на адекватно финансиране и насърчаване на производството. Първите две години от членството на България в ЕС се оказаха най-слабите за земеделието от гледна точка на подпомагането на земеделските производители. Администрацията е абсолютно неспособна да приложи механизмите и средствата на ЕС за финансиране на земеделието. В условията на финансова криза това ще доведе до тежки последици и неконкурентоспособност на българското земеделие.

3. Приоритети и политика на Земеделския народен съюз за развитие на земеделието:

•    Нови закони за земеделието, горите и храните гарантиращи нова държавна политика за развитие на земеделието. Съществуващото законодателство е разпокъсано и липсва синхрон между отделните нормативни актове. Необходими са нови закони и нов подход към земеделската политика.
•    Приемане на Закон за опазване на имуществото и продукцията на земеделските производители. Престъпните набези срещу незащитената продукция и имущество на земеделските производители остават незабелязани досега от властта и е необходимо специално законодателство за справяне с този проблем.
•    Мощна финасова подкрепа на земеделските производители за постигане на стандартите за производство в ЕС. Създаване на механизъм за бързо финансиране на всеки земеделски производител, кандидатствал по европейски проекти. Създаване на адекватни национални програми за подпомагане с бюджетни средства на стратегически отрасли в земеделието.
•    Размразяване на финасирането от ЕС за земеделието и бързи темпове на усвояване и компенсране на изоставането. Възстановяване на доверието между държавата и земеделските производители, нарушено поради административната немощ на властите и неспазването на поетите договорни ангажименти от държавните институции. Изплащане на спрените пари по САПАРД от Националния бюджет.
•    Национални доплащания за доближаване до нивата на подпомагане в ЕС за сметка на бюджетните излишъци. Включване в националния бюджет за 2009 година на националните доплащания за единица площ в размер на 378 милиона лева и продължаване на тази политика в следващите години.
•    Активна позиция на българската държава и съвместна работа с новите страни членки на Европейския съюз за изравняване на нивата на субсидии в България и ЕС до 2013 г. Само при гарантиране на равнопоставеност може да се постигне желаното издигане на българското земеделие на европейско ниво и разгръщане на конкурентните предимства на българското земеделие.
•    Насърчаване експорта на земеделски стоки с всички възможни средства на държавната политика и превръщането му в решение на проблемите на търговския баланс на страната.
•    Използване на интервенциите за регулиране на пазарите на земеделска продукция. Тези мерки са единствено спасение при сериозните колебания на цените на земеделските стоки в условията на световна финансова и икономическа криза.
•    Включване в ИСАК системата за 2009 година на всички отглеждани животни в България.Изплащане от излишъка на националния бюджет на допълнителни субсидии за млекопроизводителите.Увеличаване размера на субсидиите за мляко още за 2009 година и включване в националния бюджет за 2009 година. Подсигуряване от 2009г. на животновъдството със земя от ОПФ и ДПФ с минимум 10 декара на крава и 3 декара на овца.
•    Приемане на национална програма за младите фермери, съдържаща облекчения, субсидии и дългосрочно кредитиране. Решаване на демографските проблеми на българското село със средствата на икономическата политика и развитие на потенциала и предприемчивостта на младите. Насърчаване на заетостта в селата и създаване на благоприятни условия за живот и работа.
•    Въвеждане на диференцирана ставка на ДДС в земеделието. Намаляване на Данъка добавена стойност за храните и продуктите на земеделието още през 2009 година. Намаляване на ДДС на торове и препарати за селскостопанското производство.
•    Децентрализация на Държавен фонд „Земеделие”, с цел успешно усвояване на европейските фондове. Разчупване на административната скованост на разплащателната агенция и вземане на решенията на местно ниво, където административните структури познават много по-добре проблемите на земеделските стопани.
•    Създаване на гаранционен фонд за земеделските производители с участието на държавата. Партньорство между държавата и земеделските производители за защита на тяхното производство от природните стихии.
•    Привличане на допълнителни ресурси за улесняване кредитирането и инвестиците в земеделието. Използване на част от парите на Сребърния фонд за развитие на земеделието
•    Създаване на механизми за диференцирани цени на горивата, използвани за земеделско производство. Приемане на поправки в Закона за акциза и данъчните складове за облекчаване цените на горивата за земеделското производство и разширяване на приложенията на тези облекчения.
•    Нова активна държавна политика за развитие на поливното земеделие, което остава извън обсега на европейското финансиране. Инвестиции в инфраструктурата за напояване и субсидиране на цената на водата.
•    Инвестиции в селската инфраструктура за подобряване на икономическата среда. Изравняване и развитие на транспортната инфраструктура в различните райони на страната, като необходимо условие за успешно земеделие и търговия със земеделски продукти.
•    Нова политика за здравно и пенсионно осигуряване на заетите в земеделието, изравняване на стойността на земеделския труд с този в града и преодоляване на огромните разлики в заплащането.
•    Инвестиции в опазване и развитие на околната среда и превръщане на селата в предпочитано място за живеене за всички поколения българи.

Thursday, 29 July 2010

Начало Структура Постоянно Присъствие Областни председатели Новини История Цанко Церковски Александър Стамболийски Никола Петков Райко Даскалов Принципи и идеология ЗМС Новини Структура Семинари Парламентарна група Галерия НЗЗ Европейски избори Програма Контакти Публичен регистър Анкета Възможно ли е Земеделското обединение ДА НЕ Не съм чувал за тази коалиция Покажи резултатите Актуално Становище на Постоянното присъствие на Земеделски народен съюз Бързо възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата На свое заседание, проведено на 28 март т. г., Постоянното присъствие (ПП) на Земеделски народен съюз (ЗНС), след като анализира детайлно случващото се във всички сектори на стопанския живот и социалните дейности в България, непоследователните сигнали от правителството по отношение на необходимите мерки за преодоляване на последствията от икономическата криза и липсата на антикризисна програма, в потвърждение на огласеното Становище на ЗНС за 100-те на правителството на ГЕРБ (13 ноември 2009 г.) и приетата на 20 февруари 2010 г. на заседание на Управителния съвет на ЗНС Антикризисна програма (2010-2013 г.), гласува следното становище: Правителството е длъжно не да се чуди как и къде да преразпределя фискалните резерви и да натоварва допълнително данъкоплатците, а да осигури влагането на средства в онези сфери на земеделието, преработвателната промишленост, туризма, здравеопазването, образованието и културата, които са с гарантирана, по-бърза или последваща в годините възвращаемост. Хазната не се пълни с фискални операции, а с производство, експорт и импорт, най-вече чрез реализация на гарантирани от държавата проекти, бързо и качествено усвояване на европейските фондове, чиито ефективност и рентабилност могат да ни изведат от рецесията. За бързото възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата ПП на ЗНС предлага следните мерки: 1. Изграждане и налагане на национална политика на пазарен патриотизъм „Купувайте българското”, като форма за насърчаване на икономиката по време на криза. 2.. Вместо министър по еврофондовете е нужна децентрализация на усвояване на средствата от европейските фондове. 3. Приоритетност на външноикономическите отношения и експортна ориентация на икономиката и създаване на Министерство на търговията. 4. Изравняване на субсидиите за българското земеделие с тези в останалите страни-членки на ЕС. Бърза преакредитация по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селата и селските райони. Земите от държавния поземлен фонд да се дадат дългосрочно под аренда (25-30 години). 5. Приемане на закон за амнистия на доходите. 6. Рестартиране на българската икономика посредством инвестиране на 2,5 млрд. евро заем от МВФ в малките и средните предприятия. 7. Запазване досегашната ставка на ДДС и т. нар. плосък данък, бързо възстановяване на ДДС за бизнеса от страна на държавата. 8. Приватизация на миноритарни държавни дялове в дружествата чрез предлагане на Българска фондова борса. Вместо лансираната идея за приватизация на НДК, извършване на реформи в полза на културния му облик и развитието му като Международен конгресен център. 9. Замразяване на държавно регулираните цени на газ, ток и вода. 10. Намаляване на държавните субсидии на партиите с 50%. 11. Преустройство на здравната система въз основа на комплексни икономически, демографски, териториални и морални критерии. Запазване нивото на здравните осигуровки и регламентиране доплащането на здравни услуги. ПП на ЗНС изразява несъгласие с приетите промени в НПК: издаване на присъда въз основа само на показания на анонимен свидетел и данни от СРС, определяне на резервен защитник от прокуратурата и съда. ПП на ЗНС смята, че няма достатъчно юридическо основание за импийчмънт на президента.
	Програма П Р О Г Р А М А ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 2009-2013 ГОДИНА НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ НАРОДЕН СЪЮЗ БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ПРИОРИТЕТ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО 1. Основни принципи в земеделската политика на Земеделскя народен съюз: • Равнопоставеност на българското земеделие със земеделието в останалите страни от ЕС. Необходимо е изравняване на условията, при които работят земеделските производители в Българи с тези от останалата част от ЕС, само тогава може да се говори за бъдеще на българското земеделие. • Допълнително подпомагане със средства на националния бюджет. Българската държава трябва да разработи механизми за доплащания с цел изравняване на нивата на подпомагане в ЕС, както и за национални програми за насърчаване на земеделието. • Приоритетно отношение към младите фермери и инвестициите в селата. Единственият начин да се гарантира оцеляването на земеделския отрасъл. Съхраняването и развитието на селата и осигуряването на продоволствия в бъдеще са инвестициите в следващото поколение земеделски производители, тяхното обучение и подпомагане. 2. Икономически и политически дадености и предпоставки: • Външни фактори: o Пълноправно членство в Европейския съюз. Тази важна и съдбоносна стъпка се отразява изключително силно на земеделския сектор. Членството в ЕС поставя нови качествени изисквания пред българското земеделие и дава нови възможности за подпомагане и развитие. o Конкурентна среда и внос на храни. Отварянето на българския пазар към страните от ЕС при неравнопоставени нива на подпомагане представлява най-голямото предизвикателство пред земеделието. Необходима е адекватна и бърза реакция за гарантиране на конкурентоспособността на българското производство. o Световна финасова криза. Този феномен поставя пред допълнителни изпитания земеделските производители, които зависят тежко от сезонното финансиране. Високите лихвени нива ще се отразят негативно върху и без това бавната възвращаемост на инвестициите в земеделието. Необходима е бърза реакция и осигуряване на преференциално кредитиране на земеделието, както и размразяване на инвестиционните програми със средства на ЕС, за да продължи инвестиционния процес в земеделието. От друга страна е в ход световен спад на цените на земеделските продукти и е необходима адекватно гарантиране на ценови минимуми за защита на производството. • Вътрешни фактори: o Обезлюдяване на селата. Липсата на работни места и лошата инфраструктура превръщат селата в нежелано място за живеене и гета за възрастни хора. Това коренно противоречи на световните тенденции. o Раздробяване на собствеността. Това води до нежизнеспособни полупазарни стопанства и отчуждаване на хората от собствеността на земята. Необходима е целенасочена политика за консолидация на земеделската собственост. o Ниско образователно и квалификационно равнище на занимаващите се със земеделие и недостатъчни управленски умения. o Ниска производителност на труда, водеща до неконкурентоспособност въпреки по-малките разходи за производство. o Липса на адекватна застрахователна политика в земеделието. o Недостиг на собствен капитал и труден достъп до банкови кредити за дребните стопани и за онези, които искат да започнат да се занимават със земеделие. o Липса на адекватно финансиране и насърчаване на производството. Първите две години от членството на България в ЕС се оказаха най-слабите за земеделието от гледна точка на подпомагането на земеделските производители. Администрацията е абсолютно неспособна да приложи механизмите и средствата на ЕС за финансиране на земеделието. В условията на финансова криза това ще доведе до тежки последици и неконкурентоспособност на българското земеделие. 3. Приоритети и политика на Земеделския народен съюз за развитие на земеделието: • Нови закони за земеделието, горите и храните гарантиращи нова държавна политика за развитие на земеделието. Съществуващото законодателство е разпокъсано и липсва синхрон между отделните нормативни актове. Необходими са нови закони и нов подход към земеделската политика. • Приемане на Закон за опазване на имуществото и продукцията на земеделските производители. Престъпните набези срещу незащитената продукция и имущество на земеделските производители остават незабелязани досега от властта и е необходимо специално законодателство за справяне с този проблем. • Мощна финасова подкрепа на земеделските производители за постигане на стандартите за производство в ЕС. Създаване на механизъм за бързо финансиране на всеки земеделски производител, кандидатствал по европейски проекти. Създаване на адекватни национални програми за подпомагане с бюджетни средства на стратегически отрасли в земеделието. • Размразяване на финасирането от ЕС за земеделието и бързи темпове на усвояване и компенсране на изоставането. Възстановяване на доверието между държавата и земеделските производители, нарушено поради административната немощ на властите и неспазването на поетите договорни ангажименти от държавните институции. Изплащане на спрените пари по САПАРД от Националния бюджет. • Национални доплащания за доближаване до нивата на подпомагане в ЕС за сметка на бюджетните излишъци. Включване в националния бюджет за 2009 година на националните доплащания за единица площ в размер на 378 милиона лева и продължаване на тази политика в следващите години. • Активна позиция на българската държава и съвместна работа с новите страни членки на Европейския съюз за изравняване на нивата на субсидии в България и ЕС до 2013 г. Само при гарантиране на равнопоставеност може да се постигне желаното издигане на българското земеделие на европейско ниво и разгръщане на конкурентните предимства на българското земеделие. • Насърчаване експорта на земеделски стоки с всички възможни средства на държавната политика и превръщането му в решение на проблемите на търговския баланс на страната. • Използване на интервенциите за регулиране на пазарите на земеделска продукция. Тези мерки са единствено спасение при сериозните колебания на цените на земеделските стоки в условията на световна финансова и икономическа криза. • Включване в ИСАК системата за 2009 година на всички отглеждани животни в България.Изплащане от излишъка на националния бюджет на допълнителни субсидии за млекопроизводителите.Увеличаване размера на субсидиите за мляко още за 2009 година и включване в националния бюджет за 2009 година. Подсигуряване от 2009г. на животновъдството със земя от ОПФ и ДПФ с минимум 10 декара на крава и 3 декара на овца. • Приемане на национална програма за младите фермери, съдържаща облекчения, субсидии и дългосрочно кредитиране. Решаване на демографските проблеми на българското село със средствата на икономическата политика и развитие на потенциала и предприемчивостта на младите. Насърчаване на заетостта в селата и създаване на благоприятни условия за живот и работа. • Въвеждане на диференцирана ставка на ДДС в земеделието. Намаляване на Данъка добавена стойност за храните и продуктите на земеделието още през 2009 година. Намаляване на ДДС на торове и препарати за селскостопанското производство. • Децентрализация на Държавен фонд „Земеделие”, с цел успешно усвояване на европейските фондове. Разчупване на административната скованост на разплащателната агенция и вземане на решенията на местно ниво, където административните структури познават много по-добре проблемите на земеделските стопани. • Създаване на гаранционен фонд за земеделските производители с участието на държавата. Партньорство между държавата и земеделските производители за защита на тяхното производство от природните стихии. • Привличане на допълнителни ресурси за улесняване кредитирането и инвестиците в земеделието. Използване на част от парите на Сребърния фонд за развитие на земеделието • Създаване на механизми за диференцирани цени на горивата, използвани за земеделско производство. Приемане на поправки в Закона за акциза и данъчните складове за облекчаване цените на горивата за земеделското производство и разширяване на приложенията на тези облекчения. • Нова активна държавна политика за развитие на поливното земеделие, което остава извън обсега на европейското финансиране. Инвестиции в инфраструктурата за напояване и субсидиране на цената на водата. • Инвестиции в селската инфраструктура за подобряване на икономическата среда. Изравняване и развитие на транспортната инфраструктура в различните райони на страната, като необходимо условие за успешно земеделие и търговия със земеделски продукти. • Нова политика за здравно и пенсионно осигуряване на заетите в земеделието, изравняване на стойността на земеделския труд с този в града и преодоляване на огромните разлики в заплащането. • Инвестиции в опазване и развитие на околната среда и превръщане на селата в предпочитано място за живеене за всички поколения българи.	Събития Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство. Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство.
Начало Структура Новини История Принципи и идеология ЗМС Парламентарна група Галерия НЗЗ Европейски избори Програма Контакти Публичен регистър E-mail Земеделски Народен Съюз - 2007 / Thursday, 29 July