П Р О Г  Р А М А 
ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 2009-2013 ГОДИНА НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ НАРОДЕН СЪЮЗ
БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ -  ПРИОРИТЕТ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

1.    Основни принципи в земеделската политика на Земеделскя народен съюз:

•    Равнопоставеност на българското земеделие със земеделието в останалите страни от ЕС. Необходимо е изравняване на условията, при които работят земеделските производители в Българи с тези от останалата част от ЕС, само тогава може да се говори за бъдеще на българското земеделие.
•    Допълнително подпомагане със средства на националния бюджет. Българската държава трябва да разработи механизми за доплащания с цел изравняване на нивата на подпомагане в ЕС, както и за национални програми за насърчаване на земеделието.
•    Приоритетно отношение към младите фермери и инвестициите в селата. Единственият начин да се гарантира оцеляването на земеделския отрасъл. Съхраняването и развитието на селата и осигуряването на продоволствия в бъдеще са инвестициите в следващото поколение земеделски производители, тяхното обучение и подпомагане.

2.    Икономически и политически дадености и предпоставки:

•    Външни фактори:
o    Пълноправно членство в Европейския съюз. Тази важна и съдбоносна стъпка се отразява изключително силно на земеделския сектор. Членството в ЕС поставя нови качествени изисквания пред българското земеделие и дава нови възможности за подпомагане и развитие.
o    Конкурентна среда и внос на храни. Отварянето на българския пазар към страните от ЕС при неравнопоставени нива на подпомагане представлява най-голямото предизвикателство пред земеделието. Необходима е адекватна и бърза реакция за гарантиране на конкурентоспособността на българското производство.
o    Световна финасова криза. Този феномен поставя пред допълнителни изпитания земеделските производители, които зависят тежко от сезонното финансиране. Високите лихвени нива ще се отразят негативно върху и без това бавната възвращаемост на инвестициите в земеделието. Необходима е бърза реакция и осигуряване на преференциално кредитиране на земеделието, както и размразяване на инвестиционните програми със средства на ЕС, за да продължи инвестиционния процес в земеделието. От друга страна е в ход световен спад на цените на земеделските продукти и е необходима адекватно гарантиране на ценови минимуми за защита на производството.

•    Вътрешни фактори:
o    Обезлюдяване на селата. Липсата на работни места и лошата инфраструктура превръщат селата в нежелано място за живеене и гета за възрастни хора. Това коренно противоречи на световните тенденции.
o    Раздробяване на собствеността. Това води до нежизнеспособни полупазарни стопанства и отчуждаване на хората от собствеността на земята. Необходима е целенасочена политика за консолидация на земеделската собственост.
o    Ниско образователно и квалификационно равнище на занимаващите се със земеделие и недостатъчни управленски умения.
o    Ниска производителност на труда, водеща до неконкурентоспособност въпреки по-малките разходи за производство.
o    Липса на адекватна застрахователна политика в земеделието.
o    Недостиг на собствен капитал и труден достъп до банкови кредити за дребните стопани и за онези, които искат да започнат да се занимават със земеделие.
o    Липса на адекватно финансиране и насърчаване на производството. Първите две години от членството на България в ЕС се оказаха най-слабите за земеделието от гледна точка на подпомагането на земеделските производители. Администрацията е абсолютно неспособна да приложи механизмите и средствата на ЕС за финансиране на земеделието. В условията на финансова криза това ще доведе до тежки последици и неконкурентоспособност на българското земеделие.

3.    Приоритети и политика на Земеделския народен съюз за развитие на земеделието:

•    Нови закони за земеделието, горите и храните гарантиращи нова държавна политика за развитие на земеделието. Съществуващото законодателство е разпокъсано и липсва синхрон между отделните нормативни актове. Необходими са нови закони и нов подход към земеделската политика.
•    Приемане на Закон за опазване на имуществото и продукцията на земеделските производители. Престъпните набези срещу незащитената продукция и имущество на земеделските производители остават незабелязани досега от властта и е необходимо специално законодателство за справяне с този проблем.
•    Мощна финасова подкрепа на земеделските производители за постигане на стандартите за производство в ЕС. Създаване на механизъм за бързо финансиране на всеки земеделски производител, кандидатствал по европейски проекти. Създаване на адекватни национални програми за подпомагане с бюджетни средства на стратегически отрасли в земеделието.
•    Размразяване на финасирането от ЕС за земеделието и бързи темпове на усвояване и компенсране на изоставането. Възстановяване на доверието между държавата и земеделските производители, нарушено поради административната немощ на властите и неспазването на поетите договорни ангажименти от държавните институции. Изплащане на спрените пари по САПАРД  от Националния бюджет.
•    Национални доплащания за доближаване до нивата на подпомагане в ЕС за сметка на бюджетните излишъци. Включване в националния бюджет за 2009 година на националните доплащания за единица площ в размер на 378 милиона лева и продължаване на тази политика в следващите години.
•    Активна позиция на българската държава и съвместна работа с новите страни членки на Европейския съюз за изравняване на нивата на субсидии в България и ЕС до 2013 г. Само при гарантиране на равнопоставеност може да се постигне желаното издигане на българското земеделие на европейско ниво и разгръщане на конкурентните предимства на българското земеделие.
•    Насърчаване експорта на земеделски стоки с всички възможни средства на държавната политика и превръщането му в решение на проблемите на търговския баланс на страната.
•    Използване на интервенциите за регулиране на пазарите на земеделска продукция. Тези мерки са единствено спасение при сериозните колебания на цените на земеделските стоки в условията на световна финансова и икономическа криза.
•    Включване в ИСАК системата за 2009 година на всички отглеждани животни в България.Изплащане от излишъка на националния бюджет на допълнителни субсидии за млекопроизводителите.Увеличаване  размера на субсидиите за мляко още за 2009 година и включване в националния бюджет за 2009 година. Подсигуряване от 2009г. на животновъдството със земя от ОПФ и ДПФ с минимум 10 декара на крава и 3 декара на овца.
•    Приемане на национална програма за младите фермери,  съдържаща облекчения, субсидии и дългосрочно кредитиране. Решаване на демографските проблеми на българското село със средствата на икономическата политика и развитие на потенциала и предприемчивостта на младите. Насърчаване на заетостта в селата и създаване на благоприятни условия за живот и работа.
•    Въвеждане на диференцирана ставка на ДДС в земеделието. Намаляване на Данъка добавена стойност за храните и продуктите на земеделието още през 2009 година. Намаляване на ДДС на торове и препарати за селскостопанското производство.
•    Децентрализация на Държавен фонд „Земеделие”, с цел успешно усвояване на европейските фондове. Разчупване на административната скованост на разплащателната агенция и вземане на решенията на местно ниво, където административните структури познават много по-добре проблемите на земеделските стопани.
•    Създаване на гаранционен фонд за земеделските производители с участието на държавата. Партньорство между държавата и земеделските производители за защита на тяхното производство от природните стихии.
•    Привличане на допълнителни ресурси за улесняване кредитирането и инвестиците в земеделието. Използване на част от парите на Сребърния фонд за развитие на земеделието
•    Създаване на механизми за диференцирани цени на горивата, използвани за земеделско производство. Приемане на поправки в Закона за акциза и данъчните складове за облекчаване цените на горивата за земеделското производство и разширяване на приложенията на тези облекчения.
•    Нова активна държавна политика за развитие на поливното земеделие, което остава извън обсега на европейското финансиране. Инвестиции в инфраструктурата за напояване и субсидиране на цената на водата.
•    Инвестиции в селската инфраструктура за подобряване на икономическата среда. Изравняване и развитие на транспортната инфраструктура в различните райони на страната, като необходимо условие за успешно земеделие и търговия със земеделски продукти.
•    Нова политика за здравно и пенсионно осигуряване на заетите в земеделието, изравняване на стойността на земеделския труд с този в града и преодоляване на огромните разлики в заплащането.
•    Инвестиции в опазване и развитие на околната среда и превръщане на селата в предпочитано място за живеене за всички поколения българи.