Thursday, 29 July 2010
Анкета
Възможно ли е Земеделското обединение
ДА
НЕ
Не съм чувал за тази коалиция

Актуално

Становище на Постоянното присъствие на Земеделски народен съюз

Бързо възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата

 

На свое заседание, проведено на 28 март т. г., Постоянното присъствие (ПП) на Земеделски народен съюз (ЗНС), след като анализира детайлно случващото се във всички сектори на стопанския живот и социалните дейности в България, непоследователните сигнали от правителството по отношение на необходимите мерки за преодоляване на последствията от икономическата криза и липсата на антикризисна програма, в потвърждение на огласеното Становище на ЗНС за 100-те на правителството на ГЕРБ (13 ноември 2009 г.) и приетата на 20 февруари 2010 г. на заседание на Управителния съвет на ЗНС Антикризисна програма (2010-2013 г.), гласува следното становище:

Правителството е длъжно не да се чуди как и къде да преразпределя фискалните резерви и да натоварва допълнително данъкоплатците, а да осигури влагането на средства в онези сфери на земеделието, преработвателната промишленост, туризма, здравеопазването, образованието и културата, които са с гарантирана, по-бърза или последваща в годините възвращаемост. Хазната не се пълни с фискални операции, а с производство, експорт и импорт, най-вече чрез реализация на гарантирани от държавата проекти, бързо и качествено усвояване на европейските фондове, чиито ефективност и рентабилност могат да ни изведат от рецесията.

За бързото възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата ПП на ЗНС предлага следните мерки:

1. Изграждане и налагане на национална политика на пазарен патриотизъм „Купувайте българското”, като форма за насърчаване на икономиката по време на криза.

2.. Вместо министър по еврофондовете е нужна децентрализация на усвояване на средствата от европейските фондове.

3.  Приоритетност на външноикономическите отношения и експортна ориентация на икономиката и създаване на Министерство на търговията.

4. Изравняване на субсидиите за българското земеделие с тези в останалите страни-членки на ЕС. Бърза преакредитация по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селата и селските райони. Земите от държавния поземлен фонд да се дадат дългосрочно под аренда (25-30 години).

5. Приемане на закон за амнистия на доходите.

6. Рестартиране на българската икономика посредством инвестиране на 2,5 млрд. евро заем от МВФ в малките и средните предприятия.

7. Запазване досегашната ставка на ДДС и т. нар. плосък данък, бързо възстановяване на ДДС за бизнеса от страна на държавата.

8. Приватизация на миноритарни държавни дялове в дружествата чрез предлагане  на Българска фондова борса. Вместо лансираната идея за приватизация на НДК, извършване на реформи в полза на културния му облик и развитието му като Международен конгресен център.

9. Замразяване на държавно регулираните цени на газ, ток и вода.

10. Намаляване на държавните субсидии на партиите с 50%.

11. Преустройство на здравната система въз основа на комплексни икономически, демографски, териториални и морални критерии. Запазване нивото на здравните осигуровки и регламентиране доплащането на здравни услуги.

 

ПП на ЗНС изразява несъгласие с приетите промени в НПК: издаване на присъда въз основа само на показания на анонимен свидетел и данни от СРС, определяне на резервен защитник от прокуратурата и съда. ПП на ЗНС смята, че няма достатъчно юридическо основание за импийчмънт на президента.    

 



 




 

Да си спомним за бай Милан

Posted by (editor5) on [PUBL_DATE]
Новини >>

На 26 ноември преди две години ни напусна бай Милан Дренчев. Почетният председател на БЗНС „Никола Петков” си тръгна, прегърнал своята голяма мечта. Мечтата за големия земеделски съюз и за обединение на българските земеделци.
Роден е на 12 март 1917 г. в с. Винище, област Монтана.
Има завършено икономическо и юридическо образование - държавно стопанство и правен отдел на юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Като студент в Софийския университет членува в БЗНС “Пладне”. Дълги години прекарва в затвора: преди 9 септември 1944 г. - за антифашистка дейност, а след 9 септември 1944 г. - като един от лидерите на опозицията. Работи като строителен работник без право да упражнява професията, придобита в университета.
През 1990 - 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. Почетен председател на БЗНС “Никола Петков”.
Милан Дренчев доживя почтена възраст след труден и сложен живот. И живя почтено, с патриархален морал и според нормите на политиката, каквато той я разбираше. Упрекваха го, че живее повече с историята, отколкото с настоящето. Опонентите му смятаха, че като стар опозиционер ревнува от младите и образованите в земеделските среди. Но той искрено страдаше от липсата на големи фигури в земеделското движение след 1989 г. И твърдеше, че в БЗНС няма разцепление, а само хора, които преминават на други позиции. При създаването на ликвидационните комисии предупреждаваше, че не се унищожават ТКЗС-та, а самото земеделие. И че нито кабинетът на Филип Димитров, нито този на Иван Костов не са го защитили.
За последния си рожден ден си пожела "Само България да е добре!". И напусна този свят, но остана като едно от големите имена на новата българска политическа история.
Почивай в мир, бай Милане!

Last changed: [MODI_DATE] at [MODI_TIME]

Back

Архив

April 2007
May 2007
June 2007
July 2007
August 2007
September 2007
October 2007
November 2007
December 2007
January 2008
February 2008
March 2008
April 2008
May 2008
June 2008
July 2008
August 2008
September 2008
October 2008
November 2008
December 2008
January 2009
February 2009
March 2009
April 2009
May 2009
June 2009
July 2009
August 2009
October 2009
November 2009
December 2009
April 2010
May 2010
June 2010
Събития
Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство. Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство.