Земеделският съюз даде твърде много на света
Публикувано: четвъртък, 31 декември в 10:09
Новини >> Водещи Новини

Тържествено честване 110-годишнината от създаването на Земеделското движение в България

На 12.12.2009 г. в София,  в голямата зала на Федерацията на научно-техническите съюзи се състоя тържествено заседание на Върховния съвет на Земеделски народен съюз с участието на представители на предишни и днес действащи земеделски формации по случай 110-та годишнина на Земеделското движение в България.
Тържественият форум бе открит от Мария Иванова, председател на Експертния съвет на ЗНС, която в своето встъпително слово изтъкна, че в този знаменателен ден Върховният съюзен съвет на ЗНС няма да взема решения, а се посвещава на славното минало, на настоящето и бъдещето на Земеделското движение.

В навечерието на честването на забележителната 110-та земеделска годишнина в залата бяха поздравени присъстващите представители на Земеделското движение, като Николай Ненчев – представляващ БЗНС и членове на ръководството на този съюз, Емил Темелков – председател на “Народняшката земеделска партия “Н. Петков”, Пепа Моллова – зам. председател на ЗС “Ал. Стамболийски”, Борислав Алексиев – представител на ПП “Н. Петков”, Тодор Кавалджиев – вицепрезидент на Р България (1997-2001 г.), Георги Танев – бивш министър на земеделието, Георги Андреев – бивш председател на Държавния съвет на Р България, секретар на БЗНС, внучката на
Ал. Стамболийски – г-жа Милена Стамболийска и др. видни земеделски дейци от различни поколения на Земеделското движение.
В своето вълнуващо тържествено слово председателят на ЗНС Стефан Личев прикова вниманието на аудиторията с една изпълнена със загриженост към настоящето и бъдещето на Земеделското движение реч:
“Скъпи съидейници,
През годините това обръщение може да се каже, че важи за всичко, което ни обединява. Колкото и да се мъчеха да обясняват, че в Земеделското движение има различни течения, благодарение на един велик българин – Александър Стамболийски, всички, независимо в какви земеделски съюзи са били през годините, винаги са изповядвали една идеология – идеологията на Ал. Стамболийски и на Земеделското движение.
Тази година ние честваме 110 години от организираното Земеделско движение и отбелязваме 90 години от първото земеделско правителство на Ал. Стамболийски, но като че ли позабравяме, че тази година се навършват 100 години от излизането на книгата на Стамболийски “Политически партии или съсловни организации”. Това е всъщност идеологията на Земеделския съюз, обхваната в една книга.
Стамболийски започва да публикува впечатляващи статии още от 1904 г., в които пише за съсловния принцип, за идейното обособяване на Земеделското движение. Така през 1909 г. излиза от печат нашата земеделска библия. Затова всички ние, независимо дали се обичаме, а понякога и се мразим, както е било и през годините преди нас, всички изповядваме тази идеология, всички изповядваме 25-те принципа на Земеделското движение.
Може би не само славните исторически страници, които е записал Земеделският съюз в българската история, но и фактът, че имаме общи идеи дава онзи заряд на Земеделското движение, който го поддържа живо и това политическо движение доказа, че е необходимо на България.
Славни са страниците на Земеделския съюз! Славно е неговото минало! Създаването на Земеделския съюз е съпроводено и с кръв. В онова време селяните и по-будните техните водачи са проумяли, че могат наистина да подобрят своето социално-икономическо положение само ако се организират и бъдат една непреодолима сила. Това движение в своето начало е просветителско, но с възванието на Цанко Церковски то дава заявка да бъде обществено движение, което се превръща впоследствие в обществено-политическа сила, а по времето на Стамболийски и по-късно Земеделският съюз се изявява като най-значимата политическа сила в страната.
Още през първите няколко години са възниквали спорове, но дори тогава  водачите на “Земледелския съюзъ” разбират, че разпокъсани, независимо, че са в една организация, след влизането в парламента различни депутати се ориентират към предпочитани политически сили. Затова на Петия конгрес през 1904 г. се приема правилник за участие на БЗНС в законодателните избори. Изрично е записано в чл. 1-ви, че БЗНС участва единствено самостоятелно във всички избори в България. Това дава основание земеделците да разберат, че могат да успеят самостоятелно, изправени и поели по своя път. Независимо от наличието на препъни-камъни, този път извежда Земеделския съюз в началото на миналия век като една от най-мощните и многобройни политически формации в Отечеството.
Отдавна вече не се спори дали Земеделският съюз да бъде политическа формация, или да остане като организация на християнски начала. Животът показа, че за да защити интересите на селския народ и на мнозинството от нацията, Земеделският съюз трябва да бъде с облика на здрава политическа организация с решаващо място в обществения живот на страната.
През изминалите 110 години в лозунга на БЗНС бе изписано “Мир, хляб, свобода, народовластие”, което е възвание на борбата за мир. Много често именно в тази посока Земеделският съюз и Земеделското движение са търпели най-много критики от всички по-крайни националистични формации. Още с тръгването на България по пътя на Балканските войни, Земеделският съюз излиза с призив, че трябва да се върви по пътя на мирните преговори, а не страната да се хвърля във войни, водещи до гибел. Още в началото, усещайки войнствения характер на Фердинанд, Земеделският съюз твърдо се опълчва срещу него и това става именно през 1908 г., когато се обявява Независимостта на България и Фердинанд се самопровъзгласява за цар. Още тогава на първото му тронно слово, единствено 22-мата земеделци в Народното събрание остават седнали, а след това Стамболийски държи реч, че Фердинанд няма правото да открива Великото народно събрание, тъй като никой не го е провъзгласил за цар. Така за пръв път се обявява републиканският характер на Земеделския съюз, който остава негов принцип докрай.
Много забележителни факти могат да се изброят за грандиозната политика на земеделското правителство (1919-1923 г.), за битката на Стамболийски в двете му срещи с Фердинанд. Известно е, че той е осъден на смърт, а след това Кобургът под въздействието на политическите партии го “помилва” на доживотен затвор.
Не трябва да забравяме обаче изключително важните моменти в българската история, които са записани от Земеделския съюз. Те са трагични. Именно Стамболийски – най-големият борец за мир по онова време е принуден да подпише пагубния за България Ньойски договор. Известно е, че той се отправя към Париж с делегация, в която участват и негови опоненти, които малко преди това са вкарали страната ни в гибелните войни. Някои от тях се изплъзват от делегацията, напускайки влака в Будапеща и на други гари. Така министър-председателят пристига във френската столица с малоброен екип.  Тогава земеделският водач посочва, че за пореден път тези, които са виновни за националната катастрофа се измъкват от отговорност.
В онзи труден момент Стамболийски съзнава, че ако не се подпише въпросният договор, изключителна е заплахата върху българската държавност. И само след няколко месеца той започва истинското възстановяване на българската държава и то не от нулата, а още от по-ниско, когато всичко в страната е унищожено. Убити са над 200 хиляди млади български мъже в защита на тази заветна мечта – обединението на България. Огромна е била лакомията на Фердинанд, увлечен да постигне нещо повече от Цар Симеон Велики, който достига до стените на Цариград. Фердинанд се отдава на прищявката си да влезе в града и в резултат на това необмислено стремление България буквално загива.
Наистина тогава не се намира друг освен Стамболийски и неговото правителство, които в този момент успяват да положат новите основи, новото начало на българската държава, да вдъхнат една нова надежда в душата на българския народ.
Ето тези страници от българската история и днес карат някои наши недоброжелатели и противници да се страхуват от Земеделското движение и да правят всичко възможно, дори в най-трудните му моменти, да не се позволи самостоятелното му излизане и достойна проява на политическата сцена.
Тежки са и разногласията, които има в Земеделския съюз, но те не са толкова на идеологическа основа, колкото са проява на личен интерес. Спомням си, че през 1919 г. на Земеделския конгрес, когато е имало разногласия между Димитър Драгиев и Стамболийски, земеделският водач е настоявал да се закълнат, че който и да спечели избора от двамата, то другият няма да се отдели от Земеделския съюз. Те дават това обещание. Но след загубата, Д. Драгиев и съмишлениците му се оттеглят в Стара Загора. Това е може би първата по-осезаема проява на разделение в Земеделското движение.
Така още в самото начало на земеделската история героичните страници се преплитат с трагичните и това продължава занапред.
По време на управлението на правителството на Стамболийски, един от най-яростните опоненти на провежданата политика е бил в. “Земеделска правда” на Д. Драгиев.
След 9 юни 1923 г., след жестокото убийство на Стамболийски и хиляди верни земеделци, противодействията в Земеделското движение продължават до настъпването на 1931 г., когато се оформя новото управление на Земеделския съюз заедно с Демократическата партия. Намират се недоброжелатели, които се осмеляват да твърдят, че по време на най-демократичното управление в тази страна през 1919-1923 г. и 1931-1934 г. е имало корупционни проблеми. Но странно защо досегашните ни нови управници често са сравнявани със Стефан Стамболов, при когото корупцията е била на завидно ниво. И все пак, подобаващо са оценени положителните неща, които той е направил.
Много усилия положих досега да установя нещо, което да компрометира макар и частично извършеното от Стамболийски. Повярвайте ми, няма да намерите основание за това.
Ето защо трябва да сме горди, че по времето на земеделското управление през посочените години е имало едно истинско държавно отговорно управление.
Не трябва да забравяме и показателното управление на правителството на Константин Муравиев, по време на което, макар и само за 7 дни, България е поставена на колене. Отново тогава възниква въпросът дали България да съществува като самостоятелна държава или не (известно е, че Чърчил не е желал да съществуваме като самостоятелна държава).
Не случайно в тази сложна и изпитателна обстановка политическите сили в страната възлагат именно на земеделците да съставят правителство, което да повлияе благотворно на Великите сили. Не стремлението към властта тогава е било цел на участниците в това правителство, защото 7-те дни на неговото съществуване само седмици след това е означавало смърт или затвор. Правителството на  К. Муравиев е направило и невъзможното в този труден момент да не се допусне катастрофата, която грози България. Само след седмица това правителство е свалено. Впоследствие Муравиев пише в своите спомени, че за 7 дни желание да бъде спасена България, той е обречен малко по-късно на 120 години затвор.
От тук натам започва новата велика история на Земеделския съюз в борбата му срещу комунизма. Казват някои, че България не е участвала като Унгария, Чехия и Полша в съпротивата срещу комунизма, а се е снишавала като най-верен сателит на Съветския съюз. Нека е знайно най-сетне, че България по онова време започва една упорита вътрешна война срещу комунизма. Тази война ще бъде запомнена като така нареченото “горянско движение”. Досега твърде малко бе писано за това движение. Известни са спомените за него на няколко земеделски дейци, но нито медиите, нито историците ни благоволиха да разкрият истините за горянството. Публикациите на нашите земеделци не получиха достъп до широката аудитория и едва напоследък отново се появиха книги отразяващи тази родолюбива тема.
Днес сме призвани обективно да оценим смелата борба, на която се посвещават Никола Петков и неговите съратници. Включването им в ОФ е предопределено, за да се спомогне световното противодействие и общата борба срещу фашизма. Това несъмнено е една гордост за Земеделския съюз. Известно е също, че само 3 месеца след като Никола Петков участва в новото българско правителство на ОФ като министър без портфейл, той го напуска. Оттегля се демонстративно от този кабинет защото само след два месеца от извършения преврат на 09.09.1944 г. в България са избити над 20 000 българи, унищожен е елитът на българския народ. Тогава се разбира, че идва нещо много по-страшно от едноличния режим на Цар Борис ІІІ.
Не случайно Никола Петков е наречен “най-смелият политик на Балканите”! И странно защо на 23 септември, денят в който той е екзекутиран, се събираме да почетем този паметен ден само ние земеделците. Тази година успяхме всички земеделци заедно да почетем неговата памет. Изглежда мнозина все още у нас са гузни или се страхуват да признаят, че Никола Петков е големият водач на борбата срещу комунизма.
През онези години земеделското движение преодолява отново много тежки моменти. На 19 и 20 януари 1945 г. д-р Г.М. Димитров е принуден да подаде оставка, за да бъде спасен БЗНС и Съюзът е оглавен от Никола Петков. Между 5 и 8 май 1945 г. се случва и голямото разделение в земеделските среди между тези, които остават в ОФ и продължават след това да сътрудничат с комунистическата партия и останалите, които смело успяват да обединят цялата българска опозиция.
Може би вече е дошло времето да се даде подобаваща оценка на тези знаменателни събития. Днес не можем да не се преклоним като земеделци пред славното минало на Земеделския съюз и неговите велики водачи! Ние не трябва да забравяме, нито е редно да се примирим със заблудите, които досега замъгляваха нашето минало и земеделската история! В противен случай съществува рискът Земеделското движение да остане само като спомен.
През изминалите 20 години на демократични промени нашите врагове изглежда добре се поучиха от грешките си и отново още по-организирано се впуснаха да противостоят на земеделската кауза. Направи се всичко възможно след обединителния земеделски конгрес през 1992 г. да бъдат предизвикани поредните земеделски разслоения. Те бяха допуснати и зависеха както от земеделските среди, така и от манипулираната политическа обстановка в България. Факт е, че тези, които се представяха за наши съюзници и онези, които се проявиха като врагове и опоненти – по един въпрос винаги бяха на едно мнение, че един Земеделски съюз не трябва да има. Такъв съюз се оказа много “опасен” за всички.
Затова стигнахме и до днешното положение. Но това не може да послужи за оправдание, приятели. Някои си помислиха, че Земеделското движение е на изчезване и побързаха да вземат каквото е възможно от него. Сякаш всичко изглеждаше обречено и ни остава само славната история.
Категоричен съм, че Земеделското движение има своите дълбоки корени в България, не само в селата и малките градове, но и в цялото ни общество! Тези корени признават и повечето политици, с които съм се срещал, споделящи, че имат роднини, дядовци и прадядовци, които са били участници в Земеделското движение, че и те са преживели земеделските страдания.
Няма нужда от доказателства, че идеологията на Стамболийски е жива! Ние нямаме право да предаваме изконното Земеделско движение. Благодарен съм, че днес в тази зала присъстват видни личности от различни поколения, участвали в отделните течения на земеделската кауза. Трябва да бъдем признателни на намиращата се тук сред нас г-жа Милена Стамболийска, която толкова години поддържа живата връзка между нас и Александър Стамболийски. Тук е и г-н Тодор Кавалджиев, който освен, че достойно изпълни дълга си като вицепрезидент на България, е личност дала твърде много за съвременната земеделска история и е допринесъл с големи усилия да бъде възкресено нашето героично земеделско минало. Тук е и г-н Георги Андреев, който бе виден деец на Земеделския съюз преди промените. Срещайки се с такива личности ми идва на ум разсъждението, че не е редно да се отрича църквата само за това, че не ни харесва попът или патриархът. Ние влизаме в храма заради Христос и Христовото учение. Да, всички ние сме подвластни на земеделското учение.
Сред нас днес е и г-н Атанас Железчев, с който много години сме били заедно. Всички, които сме в тази зала и хиляди извън нея – носим в сърцата си Земеделския съюз. Днес повече от всякога важи за всички нас казаното от незабравимия Илия Бешков: “Аз не членувам в Земеделския съюз, Земеделският съюз членува в мен!”
Приятели и съидейници, Земеделският съюз наистина заслужава дълбок поклон! Макар и за малкото години на неговото управление, той винаги е бил моралният стожер на политиката в България! Той направи България по-достойна, по-мирна и по-свободна! Поклон, дълбок поклон пред великия Земеделски съюз!”
В доклада си за 110-та годишнина от създаването на Земеделския съюз, озаглавен “Земеделското движение в България – политическата сила, която даде нещо ново на света” Валентин Стамов направи обстоен аналитичен преглед на основните моменти от земеделската история. Посочени бяха събития и герои от славното земеделско минало и бяха разтворени забравени и неизвестни страници от годините, през които Земеделският съюз по време на управлението на Ал. Стамболийски след националните катастрофи превърна България в “Швейцария на Балканите”. Осветлени бяха проявите на Земеделското движение след 9-юнския преврат през 1923 г. и героичната политика водена от Никола Петков, д-р Г.М. Димитров, Димитър Гичев и техните съратници след Втората световна война, когато земеделците в България обединяват около себе си най-смелата и открита опозиция срещу сталинския режим, който се установява в Отечеството. Представени бяха актуални становища за съдбата на Земеделския съюз по време на тоталитарния режим и проявите на Земеделското движение след демократичните промени. В доклада се посочват и възможностите и перспективите стоящи пред земеделските формации в процеса им на обединение и направленията, в които следва да се работи с общи усилия, за да стигнат програмните намерения и каузата защитавана от Земеделския съюз до днешните и утрешните избиратели. Разширен вариант на доклада на               В. Стамов бе публикуван с продължение в бр. 48 и 49 на в. “Народно земеделско знаме”.
В своето поздравително слово към участниците във форума, председателят на БЗНС Николай Ненчев изтъкна, че не случайно напоследък все по-често се прави аналогия между славното историческо минало на Земеделския съюз и днешната му съдба. Необходимо е обаче да се говори все повече и за бъдещето на Земеделското движение. На всички сдружени земеделци желанието е както днес честваме 110-та годишнина от създаването на Земеделския съюз, то през 2010 г. да се чества единството на Земеделското движение. Основание за това дава фактът, че по време на отбелязването на юбилейната земеделска годишнина представителите на другите земеделски формации показват, че споделят едни и същи идеи, имат едно и също разбиране. Изглежда много прав е бил някога Димитър Петков, който в една своя статия твърди, че няма и не може да има БЗНС, заради самия БЗНС. Необходимо е да има Земеделски съюз заради хората в тази страна.
Николай Ненчев призова всички да се намерят време и сили, да не се губи надеждата, че земеделците могат да се съберат и направят трезва оценка на настоящето и да бъдат взети решения за бъдещето. Наложително е обективно да се оцени политиката на днешното управление и да се реагира на някои недопустими прояви, като тази на един министър, известен като агент на бившата ДС, твърдящ в ефира, че виден деец на Земеделското движение някога е бил “национален предател”.
Нека си спомним и мъдрите слова на Христовото учение, които проповядват, че “вяра без дела е мъртва”. Затова земеделците днес трябва да повярват в своите сили и заедно да изградят едно достойно бъдеще.
Емил Темелков, председател на Народняшка земеделска партия “Н. Петков” се обърна към аудиторията с надежда, че почитайки тази светла дата – 110-та годишнина от създаването на Земеделското движение, всички земеделци очакват да се сбъдне дълго желаното обединение. Той изтъкна, че без никакви условия е предложил партньорството на неговата организация със ЗНС по време на миналите избори. Известно е, че самостоятелното явяване на избори на отделните земеделски формации не води до желаните резултати. За да се постигне нещо повече е наложително обединението на земеделските сили.                                                                                      
Г-жа Петя Моллова, зам.-председател на ЗС “Александър Стамболийски” в своето приветствено слово изтъкна, че понятието “народовластие” най-пряко може да бъде изразено с понятието “демокрация”. Днес би следвало да се запитаме дали в страната ни има народовластие? И какви са причините през изтеклите години Земеделското движение да не се обедини? В това си състояние – чрез отделни формации земеделците не биха могли да бъдат решаващ фактор в политическия живот на съвременна България. Знайно е, че чрез пълзене не може да бъде достигнат истинският връх и че нито една птица не би могла да полети само с едното си крило.
Г-жа П. Моллова обоснова необходимостта да се извърши скок в политическата реализация на Земеделското движение и той би бил възможен само ако се обединят земеделските сили в името на една изстрадана, но полезна и благородна кауза за благото на българския народ.
След официалната част, пред участниците и гостите на тържественото заседание на Върховния съюзен съвет на ЗНС бе изнесена вълнуваща художествена програма от фолклорен състав. Залата се изправи на крака, когато народната певица Гуна Иванова запя “Сей земеделецо” и дълго ще бъдат запомнени нейните апели сдружените земеделци в страната да си подадат ръка и единни да заработят за по-добрата пребъдност на България.
На участниците във форума бе предоставено току-що излязлото от печат фототипно издание на петнадесет часовата реч на Ал. Стамболийски, произнесена пред делегатите на ХVІ редовен земеделски конгрес (12-15.02.1921 г.), подготвено за публикация от изд-во “Китира” на Антоанета Андонова съвместно с редакцията на в. “Народно земеделско знаме”. Желаещите да закупят това ценно и уникално издание могат да се обърнат към редакцията на вестника.
На специален щанд по време на форума се предлагаха и копия от документалния филм “Катарзис” (сценарист и продуцент Ваня Жекова), представящ трагичната съдба на хиляди българи и сдружени земеделци изпратени по лагери и затвори, заради техните убеждения и стоическото устояване на земеделската кауза. На вниманието на участниците в честването бе предложена и книгата на Ваня Жекова представяща хронологично най-важните събития от земеделската история и биографиите на видните земеделски дейци.
След тържественото заседание, всички участници и лидерите на земеделските формации поднесоха венци и цветя пред паметниците на Ал. Стамболийски, Никола Петков, д-р Г.М. Димитров и Димитър Гичев. Пред паметника на Ал. Стамболийски председателят на ЗНС Стефан Личев произнесе слово, в което изтъкна повелята на земеделския водач – Земеделският съюз да бъде онази обединяваща сила, призвана да изгради по-доброто настояще и бъдеще на българския народ.
НЗЗ