Sunday, 5 September 2010
Анкета
Възможно ли е Земеделското обединение
ДА
НЕ
Не съм чувал за тази коалиция

Актуално

Становище на Постоянното присъствие на Земеделски народен съюз

Бързо възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата

 

На свое заседание, проведено на 28 март т. г., Постоянното присъствие (ПП) на Земеделски народен съюз (ЗНС), след като анализира детайлно случващото се във всички сектори на стопанския живот и социалните дейности в България, непоследователните сигнали от правителството по отношение на необходимите мерки за преодоляване на последствията от икономическата криза и липсата на антикризисна програма, в потвърждение на огласеното Становище на ЗНС за 100-те на правителството на ГЕРБ (13 ноември 2009 г.) и приетата на 20 февруари 2010 г. на заседание на Управителния съвет на ЗНС Антикризисна програма (2010-2013 г.), гласува следното становище:

Правителството е длъжно не да се чуди как и къде да преразпределя фискалните резерви и да натоварва допълнително данъкоплатците, а да осигури влагането на средства в онези сфери на земеделието, преработвателната промишленост, туризма, здравеопазването, образованието и културата, които са с гарантирана, по-бърза или последваща в годините възвращаемост. Хазната не се пълни с фискални операции, а с производство, експорт и импорт, най-вече чрез реализация на гарантирани от държавата проекти, бързо и качествено усвояване на европейските фондове, чиито ефективност и рентабилност могат да ни изведат от рецесията.

За бързото възстановяване на икономиката и излизане на страната от кризата ПП на ЗНС предлага следните мерки:

1. Изграждане и налагане на национална политика на пазарен патриотизъм „Купувайте българското”, като форма за насърчаване на икономиката по време на криза.

2.. Вместо министър по еврофондовете е нужна децентрализация на усвояване на средствата от европейските фондове.

3.  Приоритетност на външноикономическите отношения и експортна ориентация на икономиката и създаване на Министерство на търговията.

4. Изравняване на субсидиите за българското земеделие с тези в останалите страни-членки на ЕС. Бърза преакредитация по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селата и селските райони. Земите от държавния поземлен фонд да се дадат дългосрочно под аренда (25-30 години).

5. Приемане на закон за амнистия на доходите.

6. Рестартиране на българската икономика посредством инвестиране на 2,5 млрд. евро заем от МВФ в малките и средните предприятия.

7. Запазване досегашната ставка на ДДС и т. нар. плосък данък, бързо възстановяване на ДДС за бизнеса от страна на държавата.

8. Приватизация на миноритарни държавни дялове в дружествата чрез предлагане  на Българска фондова борса. Вместо лансираната идея за приватизация на НДК, извършване на реформи в полза на културния му облик и развитието му като Международен конгресен център.

9. Замразяване на държавно регулираните цени на газ, ток и вода.

10. Намаляване на държавните субсидии на партиите с 50%.

11. Преустройство на здравната система въз основа на комплексни икономически, демографски, териториални и морални критерии. Запазване нивото на здравните осигуровки и регламентиране доплащането на здравни услуги.

 

ПП на ЗНС изразява несъгласие с приетите промени в НПК: издаване на присъда въз основа само на показания на анонимен свидетел и данни от СРС, определяне на резервен защитник от прокуратурата и съда. ПП на ЗНС смята, че няма достатъчно юридическо основание за импийчмънт на президента.    

 



 




 

Местните избори – мерило за парламентарния вот

Актуално
Posted by (editor5) on [PUBL_DATE]
Новини >> Актуално

На 5 юни т.г. във Враца се проведе разширено заседание на Постоянното присъствие (ПП) на Земеделски народен съюз (ЗНС) със земеделския актив от Северозападна България. На срещата в регионалния исторически музей дойдоха председателите на областните съюзни настоятелства във Враца, Монтана, Видин, Ловеч, заедно с председатели на общинските дружби от четирите области. Решихме да направим заседания на ПП на ЗНС извън София, за да можем да се срещнем с нашите активисти, областни председатели, председатели на общински настоятелства от цялата страна. Тъй като искаме да дискутираме повече въпроси, да чуем хората, да разберем каква готовност имаме като организация във всяка община. Разделихме страната на шест региона. Първата ни среща беше в Пловдив с настоятелствата от Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Хасково. Основното, което целим да разберем какво е състоянието на структурите, какви са нагласите им преди местните и президентските избори през 2011 г., обяви в началото на срещата председателят на ЗНС Стефан Личев. „Категоричната позиция на ПП на ЗНС е земеделското движение да има свой самостоятелен политически представител”, заяви земеделският председател и информира за контактите с други земеделски формации: „Готови сме за всякакви срещи с останалите земеделските формации, за да намерим общи позиции. Не проявяваме никакви лидерски амбиции да оглавяваме земеделското движение – важното е да бъдем заедно”. Продължават и срещите с други политически формации, защото нещата не опират до това: ние излизаме сами на изборите, пък каквото сабя покаже, каза Стефан Личев. Целта е да се намери оптимален вариант, за да може Земеделският съюз да бъде представен в българския парламент. Участието в парламента е визитната картичка на всяка политическа формация. Но това няма да стане само като търсят варианти за коалиции от пет-шест формации и отговорности за парламентарен успех се прехвърлят върху плещите на някой политически партньор, акцентира земеделският председател. Независимо, че напоследък малко се говори за идеи в България, трябва да има политическа идея, която да води една политическа формация, да привлече привърженици, да създаде опоненти. С пари могат да купят гласове, но с идеи много хора могат да се накарат да се включат в едно движение. Стефан Личев огласи инициативата на ЗНС в подкрепа на българското земеделие. „Решихме да излезем с една инициатива, с която да покажем, че можем да вършим и работата на хората: да започне подписка в България, с която да се накара правителството да поиска отваряне на глава „Земеделие” от Договора с Европейския съюз за изравняване на субсидиите в земеделието в целия Европейски съюз”. Според земеделския председател успешният завършек на кампанията на ЗНС ще донесе полза, както за хората, занимаващи се със земеделие, така и за отделния български гражданин – наистина да усети, че е гражданин на ЕС. Решаването на проблема със субсидиите ще спаси не само българското, но и земеделието в страните от Източна и Централна Европа в условията на финансова и икономическа криза. „Ако не се реагира адекватно, ще се наложи по-късно ЕС да похарчи стотици милиарди, за да може да се възстановят разрушените земеделски стопанства в тези страни”, посочи Стефан Личев. Искането на ЗНС в период на криза може да звучи еретично, но няма смисъл да се твърди, че Договорът не може да бъде променен. Напротив, в самия документ е записано, че при определени условия, могат да се предоговарят текстове от договора. „Ние не искаме да разваляме международен договор, а да поискаме от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към ЕС за уеднаквяване на българските евросубсидии с тези на старите страни-членки на ЕС – за това имаме право, разясни доц. Димитър Тадаръков. При събрани 200 000 подписа, подписката влиза в парламента и по нея се произнасят депутатите, при 500 000 подписа се дава възможност на президента да обяви референдум. „Ние не искаме да разваляме Договора с ЕС, но искаме да помогнем на българското правителство и на земеделците и народът им дава това право да започнат преговори за отваряне на глава „Земеделие”, за да могат българските земеделски производители да вземат част от полагащите им се средства”, каза доц. Тадаръков. За периода 2007-2016 г. българските фермери можеха да получат 8,2 млрд. евро за плащане на единица площ, ако бяха изравнени в ЕС субсидиите за земеделие. По сега действащия договор българските земеделци следва да получат 4,8 млрд. евро. В продължилата близо три часа дискусия участниците в заседанието анализираха състоянието на местните съюзни структури, течащата отчетно-изборна кампания и подготовката за конгреса. Започна и разговорът за участието на общинските дружби в местните избори през 2011 година. Преживял съм 15 обединения, преговори, комитети и т.н. В идейно отношение ние сме най-силни сред всички политически партии в България, заяви развълнуван старият земеделец Марин Илиев от Козлодуй. Той не скри своята болка от продължаващото земеделско разединение: „Съюзът е разединен, нашите големци трудно може да седнат всички заедно”. Според стария земеделец земеделското движение може да стъпи на краката си, като се възстановят местните дружби по селата и градовете. „Да преодолеем стихията и да стъпим на здрава организационна основа”, апелира Марин Илиев. Заедно с областния председател Макари Георгиев областната дружба в Монтана беше представена от председателите на общинските настоятелства в Бойчиновци, Вършец, Монтана и Берковица: Ангел Христов, Ангел Димитров, Йордан Цолов, Костадин Костов. „С нашите структури търсят контакти и представители на други земеделски формации в областта”, обяви Макари Георгиев. В област Видин сред земеделските формации структури има само ЗНС, каза областният председател Кирил Ванков. Областта е в най-тежко икономическо положение в Северозападна България. Това несъмнено дава отражение и върху политическия живот: членската маса намалява. „При нас имаше доста млади хора, но потърсиха препитание в чужбина”, отбеляза Кирил Ванков. На събранието присъстваха и председателката на настоятелството в Белоградчик – Дечка Асенова, и Румен Петков, член на Управителния съвет на ЗНС. Съюзът има действащи организации в още четири общини на област Видин. Хората ни търсят да им намерим работа и препитание. Как да им помогнем при тази криза, каза Пламен Ганецовски, председател на областното настоятелство във Враца. Домакините на заседанието бяха представени и от Цветан Василев, общински председател в Роман, Димо Лазаров – общински председател на Враца, Любен Христов - община Бяла Слатина, Георги Валентинов - община Мездра. Завръщане на земеделци към структурите в Ловеч, Летница, Угърчин, Троян, отчете Мариян Кунчев, областен председател на ЗНС, Ловеч. Ясно е, че силна организация има, когато е с представителство в национален мащаб и участва в управлението на държавата. Случаят с избрания от Враца депутат от РЗС е много показателен за досегашната коалиционна политика, коментира Георги Валентинов, зам.-председател областното настоятелство във Враца. В община Мездра има силно земеделско присъствие – на много избори земеделците са показали добри резултати. Как ще се яви ЗНС на предстоящия местен вот?, запита Валентинов и продължи: За да бъде силна една организация трябва две ядра – едното е на съидейници, другото е приятелско. В нашата община остана вече само кръгът от приятели, защото съидейниците вече търсят убежище на друго място. Той отправи апел към Постоянното присъствие да направи така в коалиционната политика, че „да уцелим правилната посока”. На местните избори не покажем ли добър резултат, никой няма да ни търси като партньор за парламентарните, подчерта в изказването си Хранимир Генчев, организационен секретар на ЗНС. Какво ще получим? С този въпрос българските избиратели вече 20 години харизват гласа си на една или друга политическа сила и виждаме какъв е халът на държавата, категоричен беше. С нагласата да се прехвърлят личните неудачи върху политическата партия и да чакаш тя да ти решава проблемите не става – отговорният сам си управлява съдбата: „Ако имаш акъл, ще имаш и пари”, картинно обрисува тезата си д-р Пенчо Пенчев, член на ПП на ЗНС, обществото успява благодарение на успеха на индивидите, които го съставляват”. Според д-р Пенчев местните избори са мерило за силата на Съюза – при национален резултат на земеделските гласове от порядъка на 2-3 % ще се очертаят възможностите за преминаване на 4%-та бариера за следващия парламент. Срещу земеделското движение се води идеологическа борба – атакуват ни от всички страни, каза Пею Пейков от Ловеч. Според него е нужна „политическа просвета за нашите хора”. През 1990 година във Враца бяхме 18 хиляди земеделци, сега земеделските гласове са около 2 хиляди. Да доведем децата си в Съюза, призова Митко Данов, дългогодишен председател на областното съюзно настоятелство във Враца, и посочи, че в неговото село земеделската дружба е била 80 човека, сега са четирима. Има някои прости неща, по които си личат земеделците. Най-напред дали успяват да привлекат за земеделската кауза членовете на собственото им семейство. Така се вижда дали човек наистина мисли за Земеделския съюз или само се бие в гърдите, че е земеделец. Вторият безспорен белег е абонаментът за „Народно земеделско знаме”. „При 2-3 абонамента за цяла област е неудобно да се говори, че се обича Земеделския съюз”, каза председателят на ЗНС Стефан Личев. Той обяви, че ръководства на общински и областни настоятелства, които не са се абонирали, няма да имат представители в новия Управителен съвет. След като не са се абонирали, те не са членове на Съюза – нарушават неговия Устав. Вестник „Народно земеделско знаме” е сред малкото останали в България типично партийни издания. Отговор на въпроса как ще участваме на следващите местни избори, ще даде съюзният конгрес, каза председателят на ЗНС. Досегашната практика всяка общинска дружба сама да решава начина на явяването си на местния вот показа, че това не носи полза на Съюза за неговото национално представителство. „Целта е на следващите местни да имаме максимален брой общински съветници, избрани със земеделска листа”, обяви Стефан Личев. В оставащото време до вота е необходимо всяка общинска дружба на ЗНС да прецени разпределението на политическите сили във своята община и да определи „колко струва съветническия мандат” в местния парламент, т.е. колко гласа са необходими за да има земеделци сред местните законодатели. „Не чакайте в София да се роди чудото”, обърна се към участниците в заседанието председателят Стефан Личев и призова към активна работа местните съюзни структури.

Last changed: [MODI_DATE] at [MODI_TIME]

Back

Архив

April 2007
May 2007
June 2007
July 2007
August 2007
September 2007
October 2007
November 2007
December 2007
January 2008
February 2008
March 2008
April 2008
May 2008
June 2008
July 2008
August 2008
September 2008
October 2008
November 2008
December 2008
January 2009
February 2009
March 2009
April 2009
May 2009
June 2009
July 2009
August 2009
October 2009
November 2009
December 2009
April 2010
May 2010
June 2010
July 2010
August 2010
Събития
Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство. Земеделски народен съюз започва изисква уеднаквяване на евросубсидиите в земеделието Икономическата криза е изпитание за целия Европейски съюз. Примерът на Гърция показа, че дори и една по-малка страна може да предизвика финансов катаклизъм, който да застраши всички европейски държави. Това налага да се преразгледат условията, при които са приемани страните-членки, и изобщо да се изработи нов икономически модел на Евросъюза. Един основен въпрос, който се поставя, е за равните условия за всички членове в Европейския съюз относно субсидирането на земеделското производство. В момента новите десет страни-членки, присъединени от 1 май 2004 година, както и България и Румъния, получават с 30 % по-малко средства за земеделските си производители. България и Румъния са в най-тежко положение, тъй като техният аграрен сектор има право на три пъти по-малко средства за субсидии, в сравнение с най-развитите страни в Съюза. Така те не само не могат да догонят другите държави, а са обречени да се отдалечат още повече от тях и ще се окаже, че след това ще се наложи да се наливат огромни средства за възстановяване на техните селски стопанства. Според сега действащия договор за периода 2007-2016 година българските земеделски производители трябва да получат 4,8 млрд. евро субсидии за единица площ. За същия период в старите страни-членки на ЕС земеделските производители ще получат по 8,2 млрд. евро субсидии. Подобно е неравностойното съотношение и при другите видове земеделски евросубсидии между българските земеделски производители и земеделските производители от страните на „стара Европа”. Далновидната европейска политика изисква, още през 2010 година да се изравнят субсидиите за земеделските производители в Европейския съюз, което ще бъде мощен стимул за икономиките на новоприетите страни-членки да преодолеят тежката финансова и икономическа криза. Поради тази причина ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ НАРОДЕН СЪЮЗ (ЗНС) намира за крайно необходимо да започне подписка за насрочване на референдум по този въпрос в Република България. Целта на инициативата е да се поиска от българското правителство започване на процедура за отваряне на глава „Земеделие” от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) за уеднаквяване на българските евросубсидии в земеделието с тези на старите страни-членки на ЕС. В Договора за членство на България в ЕС е заложена възможността да се предоговарят определени текстове. ЗНС ще използва контактите си със сродни европейски партии този процес да започне и в другите страни-членки на ЕС, които са в неравностойно положение в субсидирането на европейското аграрно производство.