Незабравимото дело на Янко Забунов – основателят на Земеделския съюз |
| Публикувано: четвъртък, 31 декември в 10:06 |
На 18 декември се навършват 100 години от кончината на идеолога, организатора и пръв лидер при основаването на Земеделското движение.
Авторитетът, познанията и политическия опит на Янко Забунов оказват силно влияние върху оформянето на идейния и политическия мироглед на младите тогава земеделски дейци Александър Стамболийски, който е негов ученик във Плевенското винарско училище, Александър Димитров и др.
По инициатива на Янко Забунов празникът “Трифон Зарезан” е обявен като професионален празник на лозарите.
Роен е в с. Момина крепост, днешното село Желязково, Бургаско. Учи в Сливен, след което завършва Садовското земеделско училище. Учителства в с. Автане, Ямболско, а по-късно е назначен за общински земеделски надзирател в Сливен.
Следва агрономство и специализира в областта на винарството в Австрия. По-късно става учител във винарската изба в Сливен, а след това – и неин директор.
От януари 1894 г. започва да издава списание “Орало”, от което излизат 6 последователни броя. През 1895 г. Забунов е назначен за управител на държавните лозя в Евксиноградския дворец. Впоследствие е назначен за директор на Винарското училище в Плевен, а след това е бил и надзирател при Плевенския окръжен съвет.
От 6 септември 1899 г. Я. Забунов започва да издава в. “Земеделска защита”, на който е и пръв негов редактор. Във вестника настойчиво се лансира идеята за сдружаване на земеделското население в България. В своето издание Забунов публикува “Възванието” на селяните от Бяла черква, написано от писателя Цанко Б. Церковски, което е и първият открит призив за осъществяване на земеделската идея.
В края на декември 1899 г. този неуморим поборник за земеделското единство се отказва от държавната си служба и се отдава изцяло на организационната работа за осъществяване на земеделската кауза. Я. Забунов се включва активно в подготовката на Учредителния конгрес на земеделското движение, провел се в Плевен на 28, 29 и 30 декември 1899 г. Той е избран за председателстващ конгреса и произнася вълнуваща реч, в която излага възгледите си за икономико-политическия характер на създадения “Български земледелски съюзъ”. На този конгрес надделява становището съюзът да бъде само икономическа организация. Приет е и уставът на БЗС, а Я. Забунов е избран за председател на Централния управителен комитет на съюза, който пост заема до 1902 г. На него се пада честта да председателства последователно и следващите три съюзни конгреса проведени през периода 1900-1902 г.
По време на втория конгрес на БЗС, състоял се през декември 1900 г. в София, крилото, оглавявано от Я. Забунов се обявява против политизирането на съюза, но въпреки това земеделците участват в изборите за ХІ ОНС, проведени през 1901 г., когато спечелват 22 депутатски мандата, а земеделският лидер е избран за народен представител. В следващото ХІІ ОНС той отново е избран за депутат.
На третия си конгрес състоял се в столицата през октомври 1901 г. съюзът се преименува в БЗНС и се обявява за политико-икономическа организация на земеделците в България.
В Шумен през 1902 г. се провежда четвъртият конгрес на БЗНС. Тогава за негов председател е избран Димитър Драгиев, а Я. Забунов се оттегля от активна политическа дейност поради влошаване на здравословното му състояние.
След като отстъпва лидерския пост в Земеделския съюз, видният земеделец се връща като директор във Винарското училище в Плевен, но на 1 януари 1909 г. училището е закрито и той е уволнен без право на държавна пенсия. Принуден от обстоятелствата Я. Забунов поема поста държавен агроном в Плевен, но скоро след това умира.
До края на живота си, въпреки формалното оттегляне от съюзната дейност Янко Забунов не престава да се интересува от организационния живот и дейността на БЗНС, помага на младите да укрепнат в съюзните дела и заразява със земеделската идея много съграждани и сподвижници.
Обичта на този радетел за земеделската правда към българския селски народ го е вдъхновявала винаги да надвие личното, да се жертва за делото на Земеделския съюз, за организирането и прогреса на българското село.
Христофор ДАМЯНОВ
