Обгазени съвести ...
Posted by (editor5) on [PUBL_DATE]
Новини >>

“На луди ни направиха!” – възклицаваха неведнъж досега българите, когато за кой ли път получаваха поредните сметки за ток, парно, вода и пр. разходи, които отдавна са непосилни за нищожните заплати и пенсии на нашего брата. Някак тъжно се поусмихнахме, ставайки свидетели на разнопосочните медийни излияния на Бойко Борисов и Трайчо Трайков – ще се давим ли в “Южния поток” или ще се окаляме до уши в гьола на АЕЦ “Белене”?! Вярно е, че за пръв път поизнервихме самия Владимир Путин и неговите енергийни босове с уклончивите и съвсем абстрактни ответи дали ще им бъдем и днес, и утре, и всякога енергийно васални, или ще се постараем да постигнем дълго лелеяната диверсификация на енергийните източници. Изглежда бая диверсификационни намерения сме реализирали в последно време, щото отведнъж в София долетя самият Виктор Зубков, първият вице на руския премиер. И кой да повярва, че негова милост най-изненадващо ще възкликне: “Вай, вай, вай, ну как вы переживаете, братушки, на столь высоких цен нашего газа!!!” Това, изтървано признание, от своя страна, накара вицепрезидента на “Газпром” Александър Медведев, който също присъства на тази епохална среща, да се хване за главата, но не от съжаление към българските данъкоплатци и партньори, а от мъка, че спонтанната реакция на Виктор Зубков издаде една “свещена тайна”. Великият секрет е, че българинът от край време е третиран с най-високите възможни цени на газа, ел. енергията и парното, които му бяха наложени най-вече от тайнствеността и непрозрачността на договорите, които досега бяха сключвани с руската страна. Заради мнимата “търговска тайна” и родните преговарящи (най-вече от БСП, ДПС и НДСВ) явно не осъзнаваха на какви щети от тук-насетне ще бъдем обречени, и какви последици ще се пръкнат от постоянните финансови експерименти върху този измъчен народ. Убедили се, че българинът изтърпява необяснимо как и защо всякакви издевателства върху него, и прежните ни правителства, а вероятно и настоящето може да се изкуши да си мъзне по някоя комисионна или поредната благинка от неизгодна за Отечеството сделка. И току с оловен вкус в устата трябваше да преглътнем скръбната вест, че средната цена, на която природният газ се продава на България от дъщерни фирми на “Газпром”, е приблизително 339 долара за хиляда куб. м. (признава Зубков). В същото време, както бе посочено в първите “издайнически” публикации – промишлените потребители в България плащат между 472 и 501 долара за хиляда куб. м., а при неравномерна консумация тези числа се увеличават от 519 до 576 долара за хиляда куб.м. (както набързо пресметна пак Зубков). При тази симптоматична среща на по-големия с по-малкия брат, се оказа, че по-големият изпитал рефлексен потрес и безпокойство от това, че има огромна разлика в цената на входящия газ и тази за крайните (в случая българските) потребители. Очерталият се голям конфуз изведнъж се оказал още по-голям, като се разбрало, че най-големият дистрибутор на газ до крайните потребители у нас е вездесъщия “Овергаз”, дъщерна фирма на “Газпром”. Вместо досегашните и днешните ни управленци да бяха надали вой и да бяха пропищяли руските и европейските институции за това издевателство спрямо джоба на българина, самият Зубков самоволно (все още зашеметен от конфуза), поел ангажимента да докладва немедленно на премиера Путин за ситуацията и за това, че в условията на пагубната икономическа криза, по человеческому е да се предприемат конкретни действия, за да се направи корекция на цената. Будната ни журналистика и този път намери кого да запита, че съвсем да се объркат представите кой, как и с какво защитава българските интереси при подобни случаи. Та когато по този въпрос са се обърнали към траещия си в поредното недоумение министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, той дълбокомислено отвърнал: “Първо, ние не смятаме, че 339 долара е чак толкова ниска цена ... А защо домакинствата купуват по 570 долара е въпрос, който ще помоля ДКЕВР да анализира и да представи пред нас, тъй като това са регулирани цени”. Трайков допълнил, че в повечето случаи това са цени на “Овергаз”, който продава на “Булгаргаз”. Първото питане, което веднага ни идва на ум не може да не бъде за това – едва днес ли наш Трайчо узнава трайкайки си досега на какви цени сме доставяли руския газ и на какви цени той достига до крайните потребители? Ако се окаже, че едва сега е разбрал “жестоката истина”, това ще рече, че би трябвало да посочи кой каква отговорност трябва да понесе освен него самия, за да се възстановят загубите за хазната от разликата от доставната до крайната цена, защото държавата ни е проявила барабар с ДКЕВР престъпна нехайност, допускайки тотално ощетяване на безчет сънародници. Но тя трагедията с цените на газа се оказва още по-голяма. По-късно от “Овергаз” уточниха, че максималната цена на компанията е 480 долара за хиляда куб.м., а стойността достигала 576 долара за хиляда куб.м. след облагане с ДДС. Цитираната вносна цена 339 долара за хиляда кб.м. е била без ДДС. Е да, но дори след отчитане на данъка, специалистите отбелязват, че в “Овергаз” работят с търговска надценка до 41,6 %. Направените справки показали, че има и още по-висока цена на газа. За част от битовите клиенти на Черноморската технологична компания тя е 827,76 лв., или близо 531 долара. Така надценката достига 56,6 % (!!!). Тук вече вместо питането “Защо газът за хората у нас е толкова скъп?” трябва простичко да споменем, че “Не е виновен този, който изяжда два зелника, а оногова, който му ги дава”. Още си спомняме мъжкарската приказка на Бойко Борисов от онзи ден, че България няма да рискува да хвърля грешни пари за “Южен поток” и “Бургас-Александруполис”, а камо ли в гьола на АЕЦ “Белене”, още повече съобразявайки се с общественото мнение в Бургас и на живущите в териториите, през които се предвижда прокарването на газопроводите. И ето, че мисионерството на вицето на Путин – Виктор Зубков отведнъж комай обърна нещата, та станахме свидетели на неочакваното милно съгласие на Б. Борисов – “Южен поток” да потече през зелените ни територии, а за АЕЦ “Белене” вече се “виждал краят на изграждането, който трябвало да струва максимум 7 млрд. евро, докато правителствените разчети оценяват проекта на 12 млрд. евро”. Този величайший обрат в мисленето и решимостта на българския премиер ошушави самия американски посланик Джеймс Уорлик и той току притича първом до министър Трайчо, за да не смути еуфорията обзела премиера ни след руския мечешки захват спрямо българските интереси. Преди да разпита икономичния ни министър, Джеймс Уорлик зададе сякаш на себе си въпроса около пространно завявяваното намерение на кабинета Борисов да се премине решително към диверсификация на енергийните източници за България, щото да не страдаме вкупом при поредните неразбирателства между Русия, Украйна и Белорусия. Та къде остана това намерение за диверсификация? – запита задъхано негово превъзходителство г-на Уорлик. Едва след краткия разговор с дважди по-притеснения Трайчо, той разбрал, че България ще продължи да търси с фенер допълнителни източници на газ, петрол и прочие енергийни потенциали, но докато намери такива след 20-30 години, ще си плащаме прескъпия руски газ докато съвсем опразним хазната. А после да му мислят следващите правителства и онези българи, които ще преживеят поредната сурова зима, без да си плащат тока и парното, защото няма да имат с какво. Като голям енергиен резерв нищо чудно Трайчо да е посочил множащите се в плодородните ни земи ветрогенератори и приватизираните няколко водни каскади.Дали заради подобни уверения Джеймс Уорлик излезе от въпросното министерство със странна усмивка на уста, можем само да гадаем. Досега управляващите ни обръгнаха с уверението, че тяхната политика се стреми към пълна прозрачност. И когато се появи поредното питане кога ще се обявят условията на новите договорености след преговорите с Виктор Зубков, не някой друг, а разбира се пак Трайчо Трайков поднесе съвсем сериозно вестта, че и този път договореностите няма да се обявяват, тъй като били въпрос на търговска тайна. Именно поради този секрет на великия ни енергетик Румен Овчаров, досегашните забулени в търговска тайна споразумения с Русия ни костваха прескъпия газ, чиято цена се увеличава на принципа на снежната топка. Както се е понесла тази ценова топка у нас, изглежда всичко ще помете ... Но нека зарадваме нашите читатели и с една по-радостна вест! Неотдавна разбрахме, че в Народното събрание в. “Народно земеделско знаме” се доставя по силата на 13 специални абонамента. Това не можеше да не предизвика сред скромния ни екип голяма гордост, но въпросът бе дали доставяните бройки все някога се четат. Днес с умиление трябва да признаем – “нашите песни все ще се четат”. Доказателство за това са няколко факта. От страниците на “знамето” стократно апелирахме управляващите и опозицията да седнат на кръгла или четвъртита маса и вкупом да обсъдят възможните най-спешни мерки, както и да начертаят оптимална стратегия за излизане от икономическата криза. За целта, настоявахме, да се фиксират най-важните и неотложни приоритети за България и в тези направления да се инвестират значителни средства, за да се посее и възможността за тяхната бърза възвръщаемост с печалба за държавата. Посочихме и кои са тези приоритети – възраждане и развитие на земеделието, оптимизация на енергетиката, обновяване и разширяване на инфраструктурата, обявяването на защитени от държавата проекти, които да се финансират на акционерен принцип от частни и корпоративни акионери; въвеждане на рентабилни иновации, стимулиране на иноваторската и изобретателската, на научната и образователната дейност и пр., и пр. Драго ни бе да чуем в предаването на устатата Диана Найденова “Челюсти” по Дарик радио, как дебатиращите на 07.07.2010 г. народни представители от ГЕРБ, ДСБ, СДС и ДПС единодушно се съгласиха с горните ни постановки и обявиха желанието си те да се осъществят. Благодарим за вниманието, казваме на управляващите, ашколсун – добавяме и за представителя на ДПС! Не закъсня да цитира и отделни пасажи от наши публикации дори самият Мартин Димитров от СДС, който заплаши, че десницата няма да подкрепи актуализацията на бюджета, ако не се приеме предложението за анализ и намаляване на публичните разходи; ако министерствата не пускат в интернет своите месечни отчети; ако се продължи практиката някои министерства да са имунизирани срещу солидарното понасяне на кризата; ако продължи ощетяването на здравеопазването и образованието с отнемането на пари от изтънелите им бюджети, които се харчат неправомерно за други цели; ако продължи тоталната бъркотия в научните сфери и БАН; ако се пристъпи към поголовния харч на 1,229 млрд. лв. от перото за неотложни разходи в неясни и съмнителни направления. Без да пледираме повече за “авторско право” върху тези идеи, изисквания и политически простъпки, изказваме огромното си удовлетворение, че споделените дори само на 8 страници анализи, проблемни разработки и виждания от ЗНС са чути, осмислени и както е видно – почти приведени в изпълнение от политици и министри. Ей на това му се казва чуваемост и всенародно съгласие! То вестниците са за това – да се четат! ...

Last changed: [MODI_DATE] at [MODI_TIME]