събота, 13 март 2010
Анкета
Възможно ли е Земеделското обединение
ДА
НЕ
Не съм чувал за тази коалиция

Актуално



На 12 декември (събота) 2009 г. в София в сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, ул. „Г. С. Раковски” № 108, зала 4, ще се проведе тържествено заседание на Върховния съюзен съвет на Земеделски народен съюз (ЗНС) по случай 110-та годишнина на Земеделското движение в България. Заседанието ще протече при следния дневен ред:
1. Доклад на председателя на ЗНС г-н Стефан Личев
2. Доклад за 110 годишната история на Земеделското движение
3. Тържествена програма

 




 
Спомени за Димитър Гичев
Публикувано: сряда, 02 декември в 09:46
Новини >>

(106 години от рождението на големия земеделски водач)

Беше към края на март 1961 г. Тогава бях ученик във втори клас, ненавършил 9 години. Привечер около 18 ч., майка ми ме поведе към Борисовата градина. Пресякохме Цариградското шосе и влязохме във входа на жилищна кооперация “Царевец”, в която живееше изтъкнатият деец и основател на БЗНС “Врабча 1” Димитър Гичев.
Посрещна ни съпругата му леля Люба, която бях виждал и преди. През входното антре влезнахме в стаята, където Димитър Гичев лежеше по пижама в дървено легло, а до него седяха на табуретки синът му Страхил и дъщеря му Рая. Майка се здрависа първом с легналия Димитър Гичев и с децата му. Седнахме и ние с майка ми на табуретки. Видът на земеделския водач бе много измъчен. Няма да забравя побелелите му избуяли коси и рунтавите му бели мустаци. Майка извади от чантата си папка с документи, грижливо завита в непотребни вестници и му я подаде с думите:
“Ето това, чичо Митко, са документите, които останаха от покойния ми баща Калистрат. Записки, които си е водил от конференции на Земеделския съюз, на които е присъствал и чернови на негови изказвания. Много те моля, след послужване да ми ги върнете, за да ги запазя в архива на татко!”.
Димитър Гичев обеща след месец да върне всичко оставено, като дъщеря му Рая се ангажира да ги отнесе в службата на майка. Така и се случи. В определеното време Рая Гичева върна всички оставени от майка ми документи.
В онзи ден майка ми попита чичо Митко как се чувства, как е със здравето след близо 14-годишното му пребиваване в затворите в София, Плевен, Ловеч и Пазарджик. Цели 8 години Димитър Гичев е прекарал в единична килия (единочка) в Софийския централен затвор!
Чичо Митко се замисли и после бавно й отговори: “Какво да ти кажа, Ане, не виждаш ли на какво съм заприличал? ... Нищо вече не става от мене ... Скоро и аз ще се преселя при баща ти – Царство му небесно! Когато последния път ме посетихте в затвора (края на 1958 г.) и ме видяхте в единочката много плакахте за мен! Пуста съдба! Така ми е било писано, да изгния по занданите! Няма вече да мога да се оправя! Пуснаха ме, за да не умра в затвора, след като напълно ми взеха здравето. Влязох там здрав като скала, а ме изнесоха на носилка!  Какво повече да ти разправям! ...”.
Майка с мъка се сдържа да не избухне в сълзи. С навлажнени очи и с треперещ глас се опита да го успокои и обнадежди: “Недей така бе, чичо Митко, нали знаеш, че животът е като стълба – днес си горе, утре – долу, в други ден – по средата! Не губи кураж, ще се оправиш! Та кой не мина през тези ужасни затвори?! С каквото можем и ние ще ти помагаме!”
Обстановката в дома на сем. Гичеви бе много скромна. Навсякъде бе чисто и подредено с вкус. Страхил донесе сладко от ягоди и всички вкусихме по една паничка. Тогава в моето детско съзнание се загнезди една мисъл, която дълго не ми даваше мир и спокойствие: “Защо този наглед добър човек е бил толкова дълго в затвора? Какво толкова лошо е сторил?!” ...
Синът на Гичев чичо Страхил ми подари автоматична писалка “Пеликан”! Още я пазя като скъп спомен. Попита ме как върви учението ми в училище и ми пожела отличен успех. При излизане от дома на Гичеви леля Люба и леля Рая ме целунаха по челото. На връщане, по пътя започнах да разпитвам майка: “Какво толкова лошо е направил този чичо Митко, та е бил дълго в затвора? Видът му показва, че е много добър човек!” Майка ми отговори, че нищо лошо не е направил, но лоши хора са го злепоставили, не е успял да се защити и затова са го тикнали в затвора – напълно несправедливо и незаслужено! Попитах тогава отново защо той не е настоявал да бъде оневинен и освободен веднага?!” Майка ми отвърна, че “ когато порасна, щял съм да разбера как стоят тези неща ...”.
След 3 години леля Рая се обади привечер по телефона вкъщи и поиска да разговаря с майка. Мама взе слушалката на стария телефонен апарат “Сименс” и след като чу някаква вест започна да хълца и плаче. “Бог да прости добрия човек!” – въздъхна майка и след като сложи слушалката на вилката избухна в сълзи. Баща ми и брат ми влязоха в хола от съседната стая и успокоявайки я попитаха какво е станало? Тя отвърна през сълзи, че Димитър Гичев е          починал ...  Очите на татко също се напълниха със сълзи, а аз и брат ми отидохме в нашата детска стая и мълчаливо се гледахме един друг в продължение на известно време.
В края на лятото на 1970 г. вече бях завършил средното си образование и очаквах повиквателна за казармата. Случайно в сградата на ЦУМ, заедно с родителите ми срещнахме Страхил Гичев. Сподели ни, че вече имал постоянна работа като преводач в БАН. Той ми пожела “лека служба” и няколко пъти повтори думите “Пази се!”.
Същата вечер вкъщи заразпитвах настоятелно родителите ми с молба да ми разкажат нещо повече за Димитър Гичев. От майка и татко тогава научих доста неща за този необикновен човек.
Роден е на 2 декември 1893 г. в гр. Перущица. През 1912 г. завършва Духовната семинария в София. През 1914 г. отпечатва първата си публикация във                  в. “Земеделско знаме”. През 1920 г. е организатор на БЗНС. В периода 1921-1923 г. е окръжен управител на Пловдив. По време на 9-юнските събития е арестуван. За това време той пише: “ За по-малко от една нощ ние, които бяхме на върха на славата, се намерихме в избите, в подземията, оковани във вериги, с вързани очи, със запушени уста, за да не се чуват нашите писъци, когато бяхме бити и пребивани. Кървави локви се образуваха по всички български села!”.
През 1925-1926 г. отново е арестуван и затворен, но успява да избяга пребит, със счупени ребра. През 1928 г. БЗНС “Врабча 1” е приет в Международното аграрно бюро (МАБ), под ръководството и с влиянието на Гичев. От 1931 до 1934 г. той е министър на земеделието в кабинета на Александър Малинов до октомври 1931 г. и след това – в кабинета на Никола Мушанов – 1931-1934 г.
Като министър на земеделието, Гичев е полагал изключителни грижи за земеделците. По всяко време на деня кабинетът му е бил отворен за прием на всеки нуждаещ се. В Муравиевия кабинет Димитър Гичев е отново министър без портфейл за периода 02-09.09.1944 г., след което безпричинно е арестуван и съден от Първи върховен състав на “народния” съд в София. Бил е народен представител в няколко парламента
През 1944 г. се завръща в България д-р Г.М. Димитров, като част от земеделските среди искат той да оглави БЗНС, но и доста голяма част от земеделците са против. Гичев също не е съгласен д-р Г.М. Димитров да стане Главен секретар на Съюза. През октомври 1944 г. е проведена Национална обединителна конференция на БЗНС. Малко преди конференцията НК на ОФ излиза с декларация, че извън ОФ няма други демократични партии, че “гичевистите са фашисти”. На тази конференция д-р Г.М. Димитров става Главен секретар.
Димитър Гичев не участва в конференцията, тъй като е под домашен арест, а от 01.02.1945 г. е изпратен в Софийския централен затвор. Заключителните думи на Гичев на процеса са:  “Дали в това 4-дневно управление ни е ръководила само грижата за вярна и честна служба на народа, работният и изстрадал български народ, историята ще присъди!”.
С присъда № 1 по наказателно дело № 1 от 01.02.1945 г. на І-ви състав на “народния” съд в София, Д. Гичев е осъден на 1 година строг тъмничен затвор.
През септември 1945 г. Гичев е помилван и излиза от затвора. През октомври 1945 г. свиква конференция на БЗНС “Врабча 1” за консолидиране на организацията и превръщането й в обединително звено. Същата конференция одобрява участието на БЗНС “Врабча 1” в правителството на Константин Муравиев. Но ролята на обединител е изключително трудна! Гичев остро критикува политиката на правителството на ОФ, че не е превърнало страната в независима и демократична държава. Продължава преговорите за обединение под девиза “Единство, мир и любов в земеделската къща!”.
След подписването на Мирния договор през февруари 1947 г. правителството на ОФ започва брутално настъпление срещу опозицията. Никола Петков не е избран за председател на Великото народно събрание (ВНС), а печатните издания “Народно земеделско знаме” и “Свободен народ” са забранени и спрени. На 26 август 1947 г. ВНС гласува Закон за забрана и разтурване на БЗНС и конфискуване на всички негови имоти и средства. Никола Петков е лишен от депутатски имунитет, съден и осъден на смърт, като присъдата е “изпълнена” над безжизненото му тяло след зверска саморазправа в затвора на 22 срещу 23 септември 1947 г.
Последва цяла серия от съдебни фарсове за “обезвреждане” на противниците на ОФ. Не остава незасегнат и Димитър Гичев., който категорично отказва да приеме да напусне страната, за да се спаси от преследване. През октомври        1947 г. е арестуван и даден на съд по Закона за защита на народната власт. Софийският областен съд го съди по наказателно дело № 226 от 1948 г. с обвиненията: “подбуждал земеделски дейци за създаване на нелегална организация за съпротива срещу властта на ОФ; наредил на производителите да не предават храни, мляко и вълна, за да се провали стопанският план; разпространявал неверни твърдения, че селскостопанската продукция се изнася за СССР”.
На процеса Гичев категорично отхвърля обвиненията и усилено защитава останалите подсъдими, стремейки се да облекчи тяхната съдба.
На 16 април 1948 г. Гичев получава присъда “доживотен затвор” за предателска, шпионска вредителска и антинародна дейност. Впоследствие същата присъда е “намалена” на 20 години затвор. Намирайки се в затвора, Гичев категорично и твърдо отклонява предложението да получи свобода с цената на писмен отказ от политическите си убеждения, като подпише унизителни и клеветнически декларации.
Моите близки роднини – братята-индустриалци  и сдружени земеделци Иван и Борис Тодеви, по същото време намиращи се в Софийския централен затвор, са разказвали пред родителите ми, че затворниците с нетърпение са очаквали появата в карето “за разходка” на Димитър Гичев,  за да бъдат окуражени и обнадеждени от него. “Ние живеехме чрез него!”, са казвали те.
През август 1960 г. е обявена амнистия. За да не умре в затвора, Гичев е помилван и освободен. Изнасят го на носилка. Арести, затвори, побоища и насилие изпълват бижграфията на този велик българин-демократ, хуманист, държавник и патриот. За тази безпримерна жестокост и кръвожадност, проявени към най-добрите синове на изстрадалото ни Отечество и досега, вече 20 години демократични промени, още не е потърсена адекватна отговорност от виновниците за безбройните изстъпления срещу човешкото в човека, причинени от конкретни лица – поръчители и изпълнители на безумните, неописуеми зверства.
Димитър Гичев не успява да се възстанови след затвора. Въпреки изключителните грижи на неговите близки и упоритите лекарски старания на видни медици, напълно безплатни, Димитър Гичев си отива от този свят на 26 април 1964 г., ненавършил 71 годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища. На погребението се стичат много земеделци, за да се простят с него и за последно да му благодарят за оказваната подкрепа.
“Беше шпалир от хора”, разказваха моите родители, присъствали също на опелото и погребението.
След доста години, когато бях студент в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, при едно от посещенията си при сина му Страхил Гичев в БАН, където работеше, последният ми довери, че бил викан в милицията да даде обяснение – защо толкова много хора е имало на погребението на баща му? Отговорът на чичо Страхил бил: “Защото хората го обичаха!”...
Още в самото начало на демократичните промени през 1989 г. Страхил Гичев, който на тази си възраст изумително заприлича на своя баща, прояви желание да даде своя принос за възстановяването и обединението на Земеделското движение в България. Той проведе срещи с представители на земеделските сили и се ползваше с голямото им доверие. Изглежда “стратезите” и противниците на дългоочакваното земеделско обединение принадлежащи към старите структури на властта съзряха в лицето на Страхил Гичев бъдещ лидер-обединител и вече не се съмняваме, че те извършиха поредния убийствен акт спрямо земеделски водач, като след тайна подмяна на лекарствата, които приемаше Страхил Гичев, той сподели съдбата на баща си и ненадейно “бе преселен в отвъдното”.
Да е светла паметта на тези големи българи, поборници за земеделската кауза и за достойнството и благото на нашия народ!

Свещеник Неделчо ТОДЕВ
Магистър по Богословие

Назад

Архив

април 2007
май 2007
юни 2007
юли 2007
август 2007
септември 2007
октомври 2007
ноември 2007
декември 2007
януари 2008
февруари 2008
март 2008
април 2008
май 2008
юни 2008
юли 2008
август 2008
септември 2008
октомври 2008
ноември 2008
декември 2008
януари 2009
февруари 2009
март 2009
април 2009
май 2009
юни 2009
юли 2009
август 2009
октомври 2009
ноември 2009
декември 2009
Събития

 

Пожелаваме успех на земеделските кандидати в частичните кметски избори!

В седемнайсет населени места ще се проведат избори за кмет в събота – 24 октомври 2009 г. Районен кмет ще избират жителите на столичния район "Илинден" и на район "Източен" в Пловдив.
Частични избори за кмет ще има и в софийското село Балша. Жителите на Дулово също ще избират кмет следващата събота. Във Великотърновско ще избират кмет на Бяла Черква и село Горски Сеновец. В Област Бургас избори са насрочени в община Руен и село Дюлево. На 24 октомври ще гласуват и жителите на варненското село Щипско, на село Крапец в Добричко, пернишкото село Кошарево. В Хасковско избори ще има в община Стамболово и в село Капитан Петко войвода. Частичен вот е насрочен и в кърджалийското село Подкова, село Раздол, област Благоевград, и общините Ракитово и Раднево.
На 15 ноември са изборите за кмет на София, Враца, Разлог и Правец. Тогава ще избираме и районен кмет на столичния район "Панчарево". За 15 ноември са насрочени и частичните избори в плевенското село Беглеж.

За земеделските кандидати за кмет на Бяла Черква и на Дулово четете на стр…

НЗЗ 



nzz-sm_1.gif

XXXVII Конгрес на ЗНС 

kongres_1.jpg

  kongres_zns.jpg

  kongres_3.jpg

  kongres_2.jpg