Спомени за Димитър Гичев
Posted by (editor5) on [PUBL_DATE]
Новини >>

(106 години от рождението на големия земеделски водач)

Беше към края на март 1961 г. Тогава бях ученик във втори клас, ненавършил 9 години. Привечер около 18 ч., майка ми ме поведе към Борисовата градина. Пресякохме Цариградското шосе и влязохме във входа на жилищна кооперация “Царевец”, в която живееше изтъкнатият деец и основател на БЗНС “Врабча 1” Димитър Гичев.
Посрещна ни съпругата му леля Люба, която бях виждал и преди. През входното антре влезнахме в стаята, където Димитър Гичев лежеше по пижама в дървено легло, а до него седяха на табуретки синът му Страхил и дъщеря му Рая. Майка се здрависа първом с легналия Димитър Гичев и с децата му. Седнахме и ние с майка ми на табуретки. Видът на земеделския водач бе много измъчен. Няма да забравя побелелите му избуяли коси и рунтавите му бели мустаци. Майка извади от чантата си папка с документи, грижливо завита в непотребни вестници и му я подаде с думите:
“Ето това, чичо Митко, са документите, които останаха от покойния ми баща Калистрат. Записки, които си е водил от конференции на Земеделския съюз, на които е присъствал и чернови на негови изказвания. Много те моля, след послужване да ми ги върнете, за да ги запазя в архива на татко!”.
Димитър Гичев обеща след месец да върне всичко оставено, като дъщеря му Рая се ангажира да ги отнесе в службата на майка. Така и се случи. В определеното време Рая Гичева върна всички оставени от майка ми документи.
В онзи ден майка ми попита чичо Митко как се чувства, как е със здравето след близо 14-годишното му пребиваване в затворите в София, Плевен, Ловеч и Пазарджик. Цели 8 години Димитър Гичев е прекарал в единична килия (единочка) в Софийския централен затвор!
Чичо Митко се замисли и после бавно й отговори: “Какво да ти кажа, Ане, не виждаш ли на какво съм заприличал? ... Нищо вече не става от мене ... Скоро и аз ще се преселя при баща ти – Царство му небесно! Когато последния път ме посетихте в затвора (края на 1958 г.) и ме видяхте в единочката много плакахте за мен! Пуста съдба! Така ми е било писано, да изгния по занданите! Няма вече да мога да се оправя! Пуснаха ме, за да не умра в затвора, след като напълно ми взеха здравето. Влязох там здрав като скала, а ме изнесоха на носилка!  Какво повече да ти разправям! ...”.
Майка с мъка се сдържа да не избухне в сълзи. С навлажнени очи и с треперещ глас се опита да го успокои и обнадежди: “Недей така бе, чичо Митко, нали знаеш, че животът е като стълба – днес си горе, утре – долу, в други ден – по средата! Не губи кураж, ще се оправиш! Та кой не мина през тези ужасни затвори?! С каквото можем и ние ще ти помагаме!”
Обстановката в дома на сем. Гичеви бе много скромна. Навсякъде бе чисто и подредено с вкус. Страхил донесе сладко от ягоди и всички вкусихме по една паничка. Тогава в моето детско съзнание се загнезди една мисъл, която дълго не ми даваше мир и спокойствие: “Защо този наглед добър човек е бил толкова дълго в затвора? Какво толкова лошо е сторил?!” ...
Синът на Гичев чичо Страхил ми подари автоматична писалка “Пеликан”! Още я пазя като скъп спомен. Попита ме как върви учението ми в училище и ми пожела отличен успех. При излизане от дома на Гичеви леля Люба и леля Рая ме целунаха по челото. На връщане, по пътя започнах да разпитвам майка: “Какво толкова лошо е направил този чичо Митко, та е бил дълго в затвора? Видът му показва, че е много добър човек!” Майка ми отговори, че нищо лошо не е направил, но лоши хора са го злепоставили, не е успял да се защити и затова са го тикнали в затвора – напълно несправедливо и незаслужено! Попитах тогава отново защо той не е настоявал да бъде оневинен и освободен веднага?!” Майка ми отвърна, че “ когато порасна, щял съм да разбера как стоят тези неща ...”.
След 3 години леля Рая се обади привечер по телефона вкъщи и поиска да разговаря с майка. Мама взе слушалката на стария телефонен апарат “Сименс” и след като чу някаква вест започна да хълца и плаче. “Бог да прости добрия човек!” – въздъхна майка и след като сложи слушалката на вилката избухна в сълзи. Баща ми и брат ми влязоха в хола от съседната стая и успокоявайки я попитаха какво е станало? Тя отвърна през сълзи, че Димитър Гичев е          починал ...  Очите на татко също се напълниха със сълзи, а аз и брат ми отидохме в нашата детска стая и мълчаливо се гледахме един друг в продължение на известно време.
В края на лятото на 1970 г. вече бях завършил средното си образование и очаквах повиквателна за казармата. Случайно в сградата на ЦУМ, заедно с родителите ми срещнахме Страхил Гичев. Сподели ни, че вече имал постоянна работа като преводач в БАН. Той ми пожела “лека служба” и няколко пъти повтори думите “Пази се!”.
Същата вечер вкъщи заразпитвах настоятелно родителите ми с молба да ми разкажат нещо повече за Димитър Гичев. От майка и татко тогава научих доста неща за този необикновен човек.
Роден е на 2 декември 1893 г. в гр. Перущица. През 1912 г. завършва Духовната семинария в София. През 1914 г. отпечатва първата си публикация във                  в. “Земеделско знаме”. През 1920 г. е организатор на БЗНС. В периода 1921-1923 г. е окръжен управител на Пловдив. По време на 9-юнските събития е арестуван. За това време той пише: “ За по-малко от една нощ ние, които бяхме на върха на славата, се намерихме в избите, в подземията, оковани във вериги, с вързани очи, със запушени уста, за да не се чуват нашите писъци, когато бяхме бити и пребивани. Кървави локви се образуваха по всички български села!”.
През 1925-1926 г. отново е арестуван и затворен, но успява да избяга пребит, със счупени ребра. През 1928 г. БЗНС “Врабча 1” е приет в Международното аграрно бюро (МАБ), под ръководството и с влиянието на Гичев. От 1931 до 1934 г. той е министър на земеделието в кабинета на Александър Малинов до октомври 1931 г. и след това – в кабинета на Никола Мушанов – 1931-1934 г.
Като министър на земеделието, Гичев е полагал изключителни грижи за земеделците. По всяко време на деня кабинетът му е бил отворен за прием на всеки нуждаещ се. В Муравиевия кабинет Димитър Гичев е отново министър без портфейл за периода 02-09.09.1944 г., след което безпричинно е арестуван и съден от Първи върховен състав на “народния” съд в София. Бил е народен представител в няколко парламента
През 1944 г. се завръща в България д-р Г.М. Димитров, като част от земеделските среди искат той да оглави БЗНС, но и доста голяма част от земеделците са против. Гичев също не е съгласен д-р Г.М. Димитров да стане Главен секретар на Съюза. През октомври 1944 г. е проведена Национална обединителна конференция на БЗНС. Малко преди конференцията НК на ОФ излиза с декларация, че извън ОФ няма други демократични партии, че “гичевистите са фашисти”. На тази конференция д-р Г.М. Димитров става Главен секретар.
Димитър Гичев не участва в конференцията, тъй като е под домашен арест, а от 01.02.1945 г. е изпратен в Софийския централен затвор. Заключителните думи на Гичев на процеса са:  “Дали в това 4-дневно управление ни е ръководила само грижата за вярна и честна служба на народа, работният и изстрадал български народ, историята ще присъди!”.
С присъда № 1 по наказателно дело № 1 от 01.02.1945 г. на І-ви състав на “народния” съд в София, Д. Гичев е осъден на 1 година строг тъмничен затвор.
През септември 1945 г. Гичев е помилван и излиза от затвора. През октомври 1945 г. свиква конференция на БЗНС “Врабча 1” за консолидиране на организацията и превръщането й в обединително звено. Същата конференция одобрява участието на БЗНС “Врабча 1” в правителството на Константин Муравиев. Но ролята на обединител е изключително трудна! Гичев остро критикува политиката на правителството на ОФ, че не е превърнало страната в независима и демократична държава. Продължава преговорите за обединение под девиза “Единство, мир и любов в земеделската къща!”.
След подписването на Мирния договор през февруари 1947 г. правителството на ОФ започва брутално настъпление срещу опозицията. Никола Петков не е избран за председател на Великото народно събрание (ВНС), а печатните издания “Народно земеделско знаме” и “Свободен народ” са забранени и спрени. На 26 август 1947 г. ВНС гласува Закон за забрана и разтурване на БЗНС и конфискуване на всички негови имоти и средства. Никола Петков е лишен от депутатски имунитет, съден и осъден на смърт, като присъдата е “изпълнена” над безжизненото му тяло след зверска саморазправа в затвора на 22 срещу 23 септември 1947 г.
Последва цяла серия от съдебни фарсове за “обезвреждане” на противниците на ОФ. Не остава незасегнат и Димитър Гичев., който категорично отказва да приеме да напусне страната, за да се спаси от преследване. През октомври        1947 г. е арестуван и даден на съд по Закона за защита на народната власт. Софийският областен съд го съди по наказателно дело № 226 от 1948 г. с обвиненията: “подбуждал земеделски дейци за създаване на нелегална организация за съпротива срещу властта на ОФ; наредил на производителите да не предават храни, мляко и вълна, за да се провали стопанският план; разпространявал неверни твърдения, че селскостопанската продукция се изнася за СССР”.
На процеса Гичев категорично отхвърля обвиненията и усилено защитава останалите подсъдими, стремейки се да облекчи тяхната съдба.
На 16 април 1948 г. Гичев получава присъда “доживотен затвор” за предателска, шпионска вредителска и антинародна дейност. Впоследствие същата присъда е “намалена” на 20 години затвор. Намирайки се в затвора, Гичев категорично и твърдо отклонява предложението да получи свобода с цената на писмен отказ от политическите си убеждения, като подпише унизителни и клеветнически декларации.
Моите близки роднини – братята-индустриалци  и сдружени земеделци Иван и Борис Тодеви, по същото време намиращи се в Софийския централен затвор, са разказвали пред родителите ми, че затворниците с нетърпение са очаквали появата в карето “за разходка” на Димитър Гичев,  за да бъдат окуражени и обнадеждени от него. “Ние живеехме чрез него!”, са казвали те.
През август 1960 г. е обявена амнистия. За да не умре в затвора, Гичев е помилван и освободен. Изнасят го на носилка. Арести, затвори, побоища и насилие изпълват бижграфията на този велик българин-демократ, хуманист, държавник и патриот. За тази безпримерна жестокост и кръвожадност, проявени към най-добрите синове на изстрадалото ни Отечество и досега, вече 20 години демократични промени, още не е потърсена адекватна отговорност от виновниците за безбройните изстъпления срещу човешкото в човека, причинени от конкретни лица – поръчители и изпълнители на безумните, неописуеми зверства.
Димитър Гичев не успява да се възстанови след затвора. Въпреки изключителните грижи на неговите близки и упоритите лекарски старания на видни медици, напълно безплатни, Димитър Гичев си отива от този свят на 26 април 1964 г., ненавършил 71 годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища. На погребението се стичат много земеделци, за да се простят с него и за последно да му благодарят за оказваната подкрепа.
“Беше шпалир от хора”, разказваха моите родители, присъствали също на опелото и погребението.
След доста години, когато бях студент в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, при едно от посещенията си при сина му Страхил Гичев в БАН, където работеше, последният ми довери, че бил викан в милицията да даде обяснение – защо толкова много хора е имало на погребението на баща му? Отговорът на чичо Страхил бил: “Защото хората го обичаха!”...
Още в самото начало на демократичните промени през 1989 г. Страхил Гичев, който на тази си възраст изумително заприлича на своя баща, прояви желание да даде своя принос за възстановяването и обединението на Земеделското движение в България. Той проведе срещи с представители на земеделските сили и се ползваше с голямото им доверие. Изглежда “стратезите” и противниците на дългоочакваното земеделско обединение принадлежащи към старите структури на властта съзряха в лицето на Страхил Гичев бъдещ лидер-обединител и вече не се съмняваме, че те извършиха поредния убийствен акт спрямо земеделски водач, като след тайна подмяна на лекарствата, които приемаше Страхил Гичев, той сподели съдбата на баща си и ненадейно “бе преселен в отвъдното”.
Да е светла паметта на тези големи българи, поборници за земеделската кауза и за достойнството и благото на нашия народ!

Свещеник Неделчо ТОДЕВ
Магистър по Богословие

Last changed: [MODI_DATE] at [MODI_TIME]